Желязната клетка се спускаше на дългата верига, скърцаше и дрънчеше, докато накрая не спря рязко на стъпка над земята в подножието на Вала. Ед Скръбния бутна вратата и скочи долу, ботушите му строшиха кората на последния сняг. Джон скочи след него.
Пред оръжейната Емет Железния още тренираше учениците си на двора. Песента на стомана в стомана разбуди глада на Джон. Напомни му за по-топли, по-простички дни, когато като момчета в Зимен хребет се дуелираха с мечове с Роб под бдителния поглед на сир Родрик Касел. Сир Родрик също беше паднал, убит от Теон Обърни-плащ и неговите железни мъже при опита му да върне Зимен хребет на Старк. Здравата крепост на дома Старк беше изгоряла пустош. „Всичките ми спомени са отровени.“
Емет Железния го видя, вдигна ръка и битката спря.
— Лорд-командир. На вашите заповеди. С какво можем да ви бъдем полезни?
— С тримата ти най-добри.
Емет се ухили.
— Арон. Емрик. Джейс.
Коня и Робин Скокливия донесоха ватирано долнище за лорд-командира, ризница и наколенници, предпазител за шията и полушлем. Черен, обкован с желязо щит за лявата му ръка, притъпен дълъг меч за дясната. Мечът блесна сребрист на утринната светлина, почти нов. „Един от последните, излезли от ковачницата на Донал. Жалко, че не поживя достатъчно, за да му сложи остър ръб.“ Мечът беше по-къс от Дълъг нокът, но направен от обикновена стомана, поради което бе по-тежък. Ударите му щяха да са малко по-бавни. Джон се обърна срещу противниците си.
— Хайде.
— Кого от нас искате първи? — попита Арон.
— Тримата. Наведнъж.
— Трима на един? — възкликна Джейс невярващо. Беше от последния набор на Кънуи, син на обущар от Белия остров. Това може би обясняваше учудването му.
— Точно така. Ела тук.
Джейс се приближи и Джон го перна с меча по главата и го събори на земята. За едно мигване на окото момчето се намери с ботуш на гърдите и връх на меч на гърлото.
— Войната никога не е честна — каза му Джон. — Вече са двама на един, а ти си мъртъв.
Чу скърцане на чакъл и разбра, че близнаците атакуват. „От тия двамата ще се получат обходници.“ Завъртя се рязко, блокира удара на Арон с ръба на щита си и посрещна удара на Емрик с меча.
— Това не са копия — извика им. — Влез повече.
Мина в атака, за да им покаже как се прави. Емрик първо. Засече към главата и раменете му, дясно, ляво и пак дясно. Момчето надигна щита си и опита тромава контраатака. Джон натресе щита си в щита на Емрик и го свали с удар долу в крака… не достатъчно бързо, защото Арон му връхлетя с мощно посичане отзад по бедрото, което го смъкна на коляно. „Това ще остави синина.“ Следващия удар отби с щита си, след което скочи отново на крака и подкара Арон през двора. „Бърз е — прецени Джон, докато дългите мечове се целунаха веднъж, дваж, триж, — но трябва да стане по-силен.“ Видя облекчението в очите на Арон и разбра, че Емрик е зад него. Изви се бързо встрани и го перна отзад в раменете, което го отпрати към брат му, и двамата рухнаха на земята. През това време Джейс се беше вдигнал на крака, но Джон го свали отново.
— Мразя, когато мъртви се вдигнат. Ще изпиташ същото, когато срещнеш немрящ. — Отдръпна се и отпусна меча.
— Голямата врана може да клъвне малките врани — избоботи глас зад него. — Но стиска ли й да се бие с мъж?
Дрънчащата ризница се беше подпрял на една стена. Груба четина покриваше хлътналите му бузи, рехавата му кафява коса се вееше над малките му жълти очи.
— Превъзнасяш се — каза му Джон.
— Да, но бих те премазал.
— Станис изгори не когото трябваше.
— Не. — Дивакът се ухили. Устата му бе пълна с изпочупени кафяви зъби. — Изгори когото трябваше да изгори, та цял свят да го види. Всички правим каквото трябва да правим, Сняг. Дори кралете.
— Емет, намери му някаква броня. Искам го в стомана, не в стари кокали.
Облечен в ризница и броня, Властелинът на костите стана сякаш по-изправен. Изглеждаше и по-висок, раменете му още по-широки. „От бронята е, не от човека — каза си Джон. — Дори Сам може да изглежда почти внушително, облечен от глава до пети в стоманата на Донал Ноя.“ Дивакът махна пренебрежително към щита, който му предложи Коня, и поиска двуръчен меч.
— На това му се вика сладък звук — изръмжа, след като посече във въздуха. — Хайде плесни с криле насам, Сняг. Мисля да ти оскубя перушината.
Джон връхлетя стремглаво.