Годините като контрабандист бяха дали на Давос Държеливия усет кога един човек е лош, а Гарт беше лош. Луковия рицар внимаваше да държи езика си зад зъбите пред него. С Тери и сир Бартимъс не беше толкова сдържан. Благодареше им за храната, окуражаваше ги да говорят за своите надежди и преживелици, отговаряше вежливо на въпросите им и никога не прекаляваше с молбите. Помолеше ли за нещо, беше дребно: леген вода и парче сапун, книга, още свещи. Повечето такива услуги получаваше и им беше дълбоко благодарен.
Никой от двамата не обелваше и дума за лорд Мандърли, крал Станис или Фрей, но говореха за други неща. Тери искаше да замине на война, като порасне достатъчно, да води битки и да стане рицар. Обичаше да се оплаква и от майка си. Призна, че спяла с двама от пазачите. Мъжете дежуреха на различни смени и никой не знаеше за другия, но един ден някой от двамата щеше да се досети и тогава щеше да се лее кръв. Някои нощи момчето дори носеше мях с вино в килията и разпитваше Давос за живота на контрабандистите, докато пиеха.
Сир Бартимъс не проявяваше никакъв интерес към външния свят или каквото и да било събитие, откакто бе изгубил крака си. Заобичал беше Вълчата бърлога обаче и най-много обичаше да говори за дългата й и кървава история. Бърлогата била много по-стара от Бял пристан, обясни рицарят на Давос. Вдигната била от крал Джон Старк, за да брани устието на Белия нож от морски разбойници. Много от по-младите кралски синове в Севера устройвали седалището си в нея, много кралски братя, чичовци и братовчеди. Някои предавали замъка на своите синове и внуци и така възникнали разклонения на дома Старк: Грейстарките продължили най-дълго, владели Вълчата бърлога пет столетия, докато не дръзнали да се обединят с Дредфорт в бунт срещу Старките на Зимен хребет.
След падането им замъкът минал през много други ръце. Домът Флинт го държал едно столетие, домът Локи — близо две. Слейт, Лонг, Холт, Ашууд също го владеели, назначени от Зимен хребет да пазят реката. Разбойници от Трите сестри го завзели веднъж и го направили база за набезите си на север. През войните между Зимен хребет и Долината бил обсаден от Осгуд Арин, Стария сокол, и опожарен от сина му, запомнен като Птичия нокът. Когато старият крал Едрик Старк отслабнал много и не можел да защити владението си, Вълчата бърлога била завзета от търговци на роби от Каменните стъпала. Те дамгосвали пленниците си с нажежени железа и ги прекършвали с бича, преди да ги натоварят на кораби през морето, и същите тези каменни стени били свидетели на това.
— После паднала дълга и жестока зима — каза сир Бартимъс. — Белия нож замръзнал здраво и дори устието се заледило. Ветровете дошли с вой от север, търговците на роби се сврели вътре край огньовете си, а докато се топлели, новият крал ги връхлетял. Брандън Старк бил това, правнукът на Едрик Снежната брада, дето го нарекли Ледените очи. Превзел Вълчата бърлога, съблякъл търговците на роби голи и ги дал на робите, които намерил в оковани в тъмниците. Казват, че овесили червата им по клоните на дървото на сърцето, като дар на боговете. Старите богове, не тия новите от Юга. Вашите Седем не знаят зимата и зимата не ги знае тях.
Давос не можеше да оспори тази истина. От това, което бе видял на Източен крайморски страж, и той не държеше да знае зимата.
— Кои богове почитате? — попита той еднокракия рицар.
— Старите. — Сир Бартимъс се ухили и заприлича досущ на череп. — Аз и моите сме били тука преди Мандърли. Харесва ли ти, или не, моите предци са накачили онези черва по дървото.
— Не знаех, че северняците правят кръвни приношения на дърветата на сърцето.
— Много и много не знаете вие южняците за Севера — отвърна сир Бартимъс.
Не грешеше. Давос седеше до свещта и гледаше писмата, които бе надраскал дума по дума през дните си в затвора. „Бях по-добър контрабандист, отколкото рицар — беше написал на жена си, — по-добър рицар, отколкото кралска Ръка, по-добра кралска Ръка, отколкото съпруг. Съжалявам. Маря, обичах те. Моля те, прости ми за злините, които ти причиних. Ако Станис загуби тази война, земите ни също ще са изгубени. Отведи момчетата през Тясното море до Браавос и ги научи да мислят за мен с добро, ако може. Ако Станис спечели Железния трон, домът Държеливи ще оцелее и Деван ще остане в двора. Ще ти помогне да уредиш другите момчета при благородни лордове, където могат да служат като пажове и скуайъри и да спечелят рицарството си.“ Беше най-добрият съвет, който можеше да й даде, макар да му се щеше да звучи по-мъдро.