— Всъщност Копелето е убил сир Родрик и хората на Зимен хребет — каза лорд Виман. — Той е убил и железните хора на Грейджой. Векс е видял мъже, които били изклани при опита им да се предадат. Когато го попитахме как се е спасил, взе парче креда и нарисува дърво с лице.
Давос помисли, после попита:
— Старите богове са го спасили?
— В известен смисъл. Покатерил се на дървото на сърцето и се скрил сред листата. Хората на Болтън претърсили два пъти гората на боговете и избили тези, които намерили там, но никой не се сетил да се качи по дърветата. Така ли стана, Векс?
Момчето метна във въздуха камата на Гловър, улови я и кимна.
— Стоял е на дървото дълго — каза Гловър. — Спал сред клоните, без да смее да слезе. Накрая чул под себе си гласове.
— Гласовете на мъртвите — каза Виман Мандърли.
Векс вдигна пет пръста, потупа всеки с камата, след това сгъна четири и потупа отново последния.
— Шестима ли? — попита Давос. — Били са шестима.
— Двама от тях — убитите синове на Нед Старк.
— Как би могъл ням да ви каже това?
— С креда. Нарисува две момчета… и два вълка.
— Младежът е железнороден, затова е помислил, че ще е най-добре да не се показва — каза Гловър. — Слушал е. Шестимата не се задържали дълго сред руините на Зимен хребет. Четирима тръгнали в една посока, двама — в друга. Векс се прокраднал след двамата, жена и момче. Стоял срещу вятъра, та вълкът да не улови миризмата му.
— Знае къде са отишли — каза лорд Виман.
Давос разбра.
— Искате момчето.
— Рууз Болтън има дъщерята на лорд Едард. За да му попречи, Бял пристан трябва да разполага със сина на Нед… и вълчището. Вълкът ще докаже, че момчето е този, който твърди, че е, ако Дредфорт се опитат да го отрекат. Това е цената ми, лорд Давос. Доведете ми момчето на лорда, комуто съм васал, и ще приема Станис Баратеон за свой крал.
По стар инстинкт Давос посегна към гърдите си. Кокалчетата от пръстите му бяха неговият късмет, а някак си чувстваше, че ще му трябва късмет, за да направи каквото иска от него Виман Мандърли. Но кокалчетата ги нямаше, тъй че каза:
— Имате по-добри мъже от мен на служба. Рицари, лордове и майстери. Защо ще ви трябва контрабандист? Имате кораби.
— Кораби — съгласи се лорд Виман, — но екипажите ми са речни моряци или рибари, които никога не са плавали отвъд Захапката. Така че ми трябва човек, който е плавал в по-тъмни води и знае как да се промъкне покрай опасности невидим и невредим.
— Къде е момчето? — Давос някак си знаеше, че отговорът няма да му хареса. — Къде искате да отида, милорд?
— Векс. Покажи му — каза Робет Гловър.
Немият метна камата, улови я, а след това я хвърли и тя се завъртя във въздуха към картата от овча кожа, украсила стената на лорд Виман. Заби се и затрептя. Момчето се ухили.
За един кратък миг Давос помисли дали да не помоли Виман Мандърли да го върне във Вълчата бърлога при сир Бартимъс с неговите ужасни приказки и Гарт с неговите убийствени дами. В Бърлогата дори затворниците ядяха каша сутрин. Но в този свят имаше други места, където хора закусваха с човешка плът.
Денерис
Всяка сутрин, от западните си бастиони, кралицата броеше платната в Робския залив.
Днес преброи двайсет и пет кораба, макар че някои бяха далече и се движеха, тъй че не можеше да е съвсем сигурна. Понякога пропускаше някой, друг път преброяваше друг два пъти. „Какво значение има? На един удушвач му трябват само десет пръста.“ Цялата търговия беше спряла, а рибарите й не смееха да излязат в залива. Най-смелите все още хвърляха по няколко въдици, въпреки че и това беше рисковано; повечето лодки оставаха привързани под стените на Мийрийн.
В залива имаше и кораби от Мийрийн, бойни кораби и търговски галери, отплавали в открито море, когато войската на Дани бе обсадила града, и върнали се сега, за да подсилят флотите от Карт, Толос и Нов Гхиз.
Съветът на адмирала й се оказа повече от безполезен.
— Нека видят драконите ви — каза Гролео. — Нека юнкайците опитат вкуса на огъня и търговията ще потече отново.
— Тези кораби ни душат, а моят адмирал може да приказва само за дракони — отвърна Дани. — Ти си моят адмирал, нали?
— Адмирал без кораби.
— Построй кораби.
— Бойни кораби не може да се строят от тухли. Търговците на роби изгориха всяка горичка за дървен материал на двайсет мили оттук.