— И драконите — ухили се Бен Плум Кафявия.
— В ямата, във вериги — проплака Резнак мо Резнак. — Каква полза от дракони, които не може да бъдат обуздани? Дори Неопетнените се плашат, когато трябва да отворят вратите, за да ги нахранят.
— Какво, от малките домашни любимци на кралицата? — Очите на Кафявия Бен се присвиха весело. Среброкосият капитан на Вторите синове беше рожба на свободните дружини, мелез с кръвта на десетина различни народа, течаща в жилите му, но беше привързан към драконите и те също го харесваха.
— Любимци ли? — кресна Резнак. — Чудовища по-скоро. Чудовища, които ядат деца. Не можем да…
— Тишина — прекъсна го Денерис. — Няма да говорим за това.
Резнак се присви, стреснат от гневния й тон.
— Простете, ваше величество, не исках да…
— Ваше величество, юнкайците имат три свободни дружини срещу нашите две, а се говори, че са повикали от Волантис и Златната дружина — каза Бен Плум. — Онези копелета изкарват десет хиляди на бойното поле. Юнкайците разполагат и с четири гхискарски легиона, може би повече, а чух да говорят и че са пратили ездачи през Дотракското море, може би за да доведат срещу нас някой голям халазар. Трябват ни тези дракони, както го виждам аз.
Дани въздъхна.
— Съжалявам, Бен. Не смея да пусна драконите на свобода. — Виждаше ясно, че той не иска да получи точно този отговор.
Плум почеса посребрелите си бакенбарди.
— Щом драконите няма да натежат на везните, добре… ще трябва да напуснем, преди юнкайските копелета да затворят капана… само че първо накарайте търговците на роби да платят за това, че ще видят гърбовете ни. Плащат на халовете, за да оставят градовете им на мира, защо не на нас? Продаваме им Мийрийн и тръгваме на запад с фургони, пълни със злато, скъпоценни камъни и прочие.
— Искаш да плячкосам Мийрийн и да избягам? Не, няма да го направя. Сив червей, освободените ми готови ли са за битка?
Евнухът скръсти ръце на гърдите си.
— Не са Неопетнени, но няма да ви посрамят. Този ще се закълне в това с копие и меч, ваше величество.
— Добре. Това е добре. — Денерис огледа лицата на мъжете около себе си. Бръснатото теме, навъсен. Сир Баристан, със сбръчканото лице и тъжните сини очи. Резнак мо Резнак, пребледнял и запотен. Кафявия Бен, с бялата коса, с кораво като стара кожа лице. Сив червей, с гладки страни, едър и безизразен. „Даарио трябваше да е тук, и моите кръвни ездачи — помисли тя. — Ако ще има битка, кръвта на моята кръв би трябвало да е с мен.“ Липсваше й и Джора Мормон. „Излъга ме, донасяше за мен, но също така ме обичаше и винаги ми даваше добър съвет.“ — Победих юнкайците преди. Ще ги победим отново. Къде обаче? Как?
— Смятате да излезете на бойното поле? — Гласът на Бръснатото теме бе изпълнен с неверие. — Това ще е глупост. Стените ни са по-високи и по-дебели от стените на Ащапор, а защитниците ни са по-храбри. Юнкайците няма да вземат лесно този град.
— Не мисля, че трябва да позволим да ни обкръжат — възрази сир Баристан. — Войската им е миш-маш, в най-добрия случай. Тези търговци на роби не са войници. Ако ги изненадаме…
— Малко вероятно е — каза Бръснатото теме. — Юнкайците имат много приятели в града. Ще знаят.
— Колко голяма армия можем да съберем? — попита Дани.
— Не достатъчно голяма, да ме прощава ваше кралско величество — отвърна Бен Плум Кафявия. — Какво ще каже Наарис? Ако ще водим тази битка, трябват ни неговите Бурни врани.
— Даарио все още е на полето. — „О, богове, какво направих? Нима го изпратих на смърт?“ — Бен, искам твоите Втори синове да разузнаят враговете ни. Къде са, колко бързо се придвижват, колко са и какво е разположението им.
— Ще ни трябват провизии. И свежи коне също.
— Разбира се. Сир Баристан ще се погрижи за това.
Кафявия Бен се почеса по брадичката.
— Сигурно бихме могли да накараме някои от тях да минат на наша страна. Ако ваше величество може да отпусне няколко торби злато и скъпоценни камъни… просто за да предложим на капитаните им хубава стръв… кой знае?
— Да ги купим, защо не? — Такова нещо ставаше непрекъснато сред свободните дружини в Спорните земи, знаеше Дани. — Да, много добре. Резнак, погрижи се за това. Щом Вторите синове излязат, затворете портите и удвоете стражата на стените.
— Ще бъде изпълнено, ваше величество — отвърна Резнак мо Резнак. — Какво ще правим с тези ащапорци?