— Искам чай от коприва, сварено яйце и хляб с масло. Пресен хляб, ако обичаш, не пържен. Може да ми намериш и дивака. Кажи му, че трябва да говоря с него.
— Дрънчащата ризница ли, милейди?
— Да. И бързо.
Докато момчето го нямаше, Мелисандра се изми и смени халата си. Ръкавите й бяха пълни със скрити джобове и тя грижливо ги провери, както правеше всяка сутрин, за да се увери, че всичките й прахове са на място. Прахове, които да направят огъня зелен, син или сребрист, прахове, които да накарат пламъка да реве, да съска и да подскача над един човешки ръст, прахове, които да го накарат да пуши. Пушек за истина, пушек за страст, пушек за страх, и гъст черен дим, който можеше да убие човек на място. Червената жрица се въоръжаваше с по щипка от всеки.
Резбованото сандъче, което си беше взела през Тясното море, вече бе опразнено почти три четвърти. А макар Мелисандра да знаеше как да направи още прахове, липсваха й много редки съставки. „Заклинанията ми би трябвало да са достатъчни.“ Тук на Вала беше по-силна, по-силна дори отколкото в Асшаи. Всяка нейна дума и жест притежаваха мощ и можеше да прави неща, които никога преди не бе правила. „Сенките, които хвърлям тук, ще бъдат ужасни и никое същество на мрака няма да устои пред тях.“ С такива магии под властта й скоро едва ли щяха да й трябват повече жалките фокуси на алхимици и пироманти.
Затвори сандъчето, завъртя ключа и го скри в полите си в друг таен джоб. На вратата се почука. Едноръкият й сержант, ако се съдеше по треперливия звук от почукването му.
— Лейди Мелисандра, Властелина на костите е дошъл.
— Пусни го.
Мелисандра се настани отново в стола си до огнището.
Дивакът носеше елек от щавена кожа без ръкави с бронзови шипове под протрито наметало, боядисано на зелени и кафяви петна. „Без кокали.“ Също тъй беше загърнат в сенки, пипала накъсана сива мъгла, полувидими и плъзгащи се пред лицето и фигурата му с всяка стъпка, която направеше. „Грозни неща. Грозни като кокалите му.“ Изострена на челото коса, сближени тъмни очи, хлътнали бузи, мустак, сгърчен като червей над уста, пълна със счупени кафяви зъби.
Мелисандра усети топлината на гърлото си, щом рубинът й се оживи от близостта на роба си.
— Оставил си ризницата си от кокали — отбеляза тя.
— Дрънченето й щеше да ме побърка.
— Костите те пазят — напомни му тя. — Черните братя не те обичат. Деван каза, че вчера си имал пререкание с някои от тях на вечеря.
— Дреболия. Ядях супа от боб и бекон, докато Боуен Марш им говореше за предимствата на по-високия терен. Стария Нар реши, че го шпионирам, и заяви, че няма да търпи убийци да слушат на съветите им. Казах му, че ако е така, може би не е трябвало да ме пускат край огъня. Боуен почервеня и се задави, но нищо повече. — Дивакът седна на перваза на прозореца и извади камата си от канията. — Ако някоя врана иска да пъхне нож между ребрата ми, докато вечерям, да пробва. Овесената каша на Хоб ще е по-добра на вкус с капка кръв за подправка.
Мелисандра не обърна внимание на голата стомана в ръцете му. Ако дивакът й мислеше лошото, щеше да го е видяла в пламъците си. Опасността за самата нея бе първото, което се беше научила да вижда още докато беше почти дете, момиче робиня, обвързано за цял живот с великия червен храм. Все още беше първото нещо, което търсеше, щом се взреше в пламъците.
— Очите им трябва да те притесняват, не ножовете им — предупреди го тя.
— Илюзията, да. — Рубинът в черната желязна гривна на китката му сякаш запулсира. Той го почука с ръба на ножа. Стоманата тихо изтрака в камъка. — Усещам го, докато спя. Топло на кожата ми, дори през желязото. Меко като женска целувка. Твоята целувка. Но понякога в сънищата ми започва да гори, а устните ти се превръщат в зъби. Всеки ден си мисля колко лесно би било да го откъртя и всеки ден не го правя. Трябва ли и проклетите кокали да нося?
— Заклинанието е направено от сянка и внушение. Хората виждат каквото очакват да видят. Костите са част от това. — „Сгреших ли, като го пощадих?“ — Ако илюзията се провали, ще те убият.
Дивакът зачовърка мръсното под ноктите си с върха на камата.
— Изпял съм песните си, извоювал съм битките си, пил съм лятно вино, опитал съм дорнска жена. Един мъж трябва да умре така, както е живял. За мен това е стомана в ръката.