„За смърт ли мечтае? Възможно ли е врагът да го е докоснал? Смъртта е негово владение, мъртвите са негови войници.“
— Много скоро ще има работа за стоманата ти. Врагът се раздвижва, истинският враг. А обходниците на лорд Сняг ще се върнат преди да е свършил този ден, със слепите си кървави очи.
Очите на дивака се присвиха. Сиви очи, кафяви очи: Мелисандра виждаше как се променя цветът с всеки пулс на рубина.
— Ваденето на очите, това е работа на Ревливеца. Най-добрата врана е сляпа врана, така казва. Понякога мисля, че би искал да извади собствените си очи, както винаги се навлажняват и го сърбят. Сняг предполагаше, че свободният народ ще се обърне към Тормунд да ги поведе, защото той би го направил. Харесваше Тормунд и старият мошеник също го харесваше. Ако е Ревливеца обаче… това не е добре. Нито за него, нито за нас.
Мелисандра кимна, сякаш беше взела думите му присърце, но този Ревливец беше без значение. Никой от свободния му народ нямаше значение. Бяха изгубен народ, обречен, осъден да изчезне от земята, както бяха изчезнали горските чеда. Но това не бяха думите, които той искаше да чуе, и тя нямаше да рискува да го загуби, не сега.
— Колко добре познаваш Севера?
Той прибра камата.
— Не по-зле от всеки обходник. Някои части повече от други. Северът е голям. Защо?
— Момичето — каза тя. — Момиче в сиво, на умиращ кон. Сестра на Джон Сняг. — Коя друга можеше да е? Препускаше към него за закрила, това поне Мелисандра беше видяла ясно. — Видях я в пламъците си, но само веднъж. Трябва да спечелим доверието на лорд-командира, а единственият начин да го направим е като я спасим.
— Аз да я спася, имаш предвид? Властелина на костите? — Той се изсмя. — Никой никога не се е доверявал на Дрънчащата ризница, освен глупаци. Сняг не е глупак. Ако сестра му се нуждае от спасяване, ще прати враните си. Аз бих направил това.
— Той не е като теб. Дал е клетвите си и е решен да живее според тях. Нощният страж не взима страна. Но ти не си от Нощния страж. Можеш да направиш това, което той не може.
— Стига твоят твърдоглав лорд-командир да го разреши. Огньовете ти показаха ли къде да се намери това момиче?
— Видях вода. Дълбока, синя и неподвижна, с тънка ледена кора, стягаща се над нея. Сякаш продължава безкрайно.
— Дългото езеро. Какво още видя около това момиче?
— Хълмове. Поля. Дървета. Сърна. Камъни. Стои далече от селата. Когато може, язди в корита на малки потоци, за да отклони ловци от дирята си.
Той се намръщи.
— Това ще затрудни нещата. Идва на север, казваш. Езерото на изток или на запад беше от нея?
Мелисандра затвори очи, за да си спомни.
— На запад.
— Не идва по кралския път значи. Умно момиче. От другата страна има по-малко наблюдатели и повече укрития. Има и няколко скривалища, които сам съм използвал от време на… — Прекъсна при звука на боен рог и бързо стана. Мелисандра знаеше, че същото внезапно затишие бе настъпило из цял Черен замък, че всички мъже и момчета са се обърнали към Вала, заслушани и в очакване. Един дълъг рев на рога означаваше, че се връщат обходници, но два…
„Денят е дошъл — помисли червената жрица. — Лорд Сняг ще трябва да ме изслуша веднага.“
След като дългият скръбен зов на рога заглъхна, тишината се проточи сякаш цял час. Най-сетне дивакът я наруши.
— Само един. Обходници.
— Мъртви обходници. — Мелисандра също стана. — Иди си сложи кокалите. Ще се върна.
— Би трябвало да те придружа.
— Не бъди глупав. Щом разберат това, което ще разберат, ще кипнат от всеки дивак, който се мерне пред очите им. Стой тук, докато кръвта им се охлади.
Докато слизаше по стъпалата на Кралската кула, придружена от двама от стражите, които й бе оставил Станис, срещна Деван. Момчето се качваше със закуската й.
— Изчаках Хоб да извади пресните самуни от пещта, милейди. Хлябът е още горещ.
— Остави закуската в покоите ми. — Дивакът най-вероятно щеше да я изяде. — Лорд Сняг има нужда от мен, отвъд Вала. — „Все още не знае, но скоро…“
Навън бе започнал да вали лек сняг. Десетки врани се бяха струпали около портата. Лорд-командирът я беше изпреварил, придружен от Боуен Марш и двайсет копиеносци. Също тъй беше пратил десетина стрелци горе на Вала в случай, че в близките гори се крият врагове. Стражите на портата не бяха хора на кралицата, но все пак я пропуснаха.