Студено и тъмно беше под леда, в тъмния тунел, извиващ се през Вала. Морган тръгна пред нея с факел, а Мерел се задържа отзад с брадва. Двамата бяха безнадеждни пияници, но в този час на утрото бяха трезви. Хора на кралицата, поне на думи, и двамата изпитваха здравословна боязън от нея, а Мерел можеше да бъде внушителен, когато не беше пиян. Днес нямаше да й трябват, но Мелисандра преднамерено държеше край себе си по двама охранители навсякъде, където ходеше. Излъчваше определено послание. „Украшенията на властта.“
Докато излязат северно от Вала, снегът вече валеше силно. Дрипава бяла пелена покриваше раздраната измъчена ивица земя, изпънала се от Вала до края на гората на духовете. Джон Сняг и черните му братя се бяха струпали около три копия на двайсетина разтега по-напред.
Копията бяха осем стъпки дълги и направени от ясен. Едното отляво беше леко извито, но другите две бяха гладки и прави. На върха на всяко имаше набучена отрязана глава. Брадите им бяха пълни с лед, а падащият сняг ги бе покрил с бели гугли. На мястото на очите зееха празни дупки, черни и кървави, зяпнали надолу в безмълвен укор.
— Кои са? — попита Мелисандра враните.
— Джак Бълвър Черния, Хол Косматия и Гарт Сиво перо — отвърна мрачно Боуен Марш. — Земята е почти замръзнала. На диваците им е отнело половината нощ, за да набият копията толкова дълбоко. Може все още да са наблизо. Да ни наблюдават. — Лорд-стюардът примижа към гората.
— Там може да има стотина — рече черният брат с киселото лице. — Хиляда може да са.
— Не — каза Джон Сняг. — Оставили са даровете си в тъмното на нощта и са избягали. — Огромното му бяло вълчище обиколи прътите, подуши, а после вдигна крак и се изпика на копието с главата на Джак Бълвър Черния. — Дух щеше да улови миризмата им, ако все още бяха там.
— Дано Ревливеца да е изгорил телата им — каза мъжът с киселото лице, Ед Скръбния. — Иначе може да дойдат да си потърсят главите.
Джон Сняг сграбчи копието с главата на Гарт Сиво перо и го изтръгна от земята.
— Смъкнете другите две — заповяда и четири врани побързаха да се подчинят.
Бузите на Боуен Марш бяха зачервени от студ.
— Изобщо не трябваше да пращаме обходи.
— Не е моментът, нито мястото да човъркаме тази рана. Не тук, милорд. Не сега. — Сняг се обърна към мъжете, които се бореха с копията. — Вземете главите и ги изгорете. Нищо да не остане освен гола кост. — Сякаш едва сега забеляза Мелисандра. — Милейди. Повървете с мен, ако обичате.
„Най-после.“
— Ако лорд-командирът благоволи.
Щом влязоха под Вала, пъхна ръка под мишницата му. Морган и Мерел тръгнаха пред тях, а Дух застъпва по петите им. Жрицата не проговори, но съзнателно забави стъпките си и там, където стъпваше, ледът започваше да капе. „Няма да пропусне да го забележи.“
Под желязната решетка на една амбразура Сняг наруши мълчанието, точно както тя очакваше.
— А другите шестима?
— Не съм ги видяла — отвърна Мелисандра.
— Ще гледате ли?
— Разбира се, милорд.
— Имахме гарван от сир Денис Малистър в Сенчестата кула — каза Джон Сняг. — Хората му са видели огньове в планините от другата страна на пролома. Събиране на диваци, убеден е сир Денис. Смята, че ще се опитат отново да щурмуват Моста на черепите.
— Някои може би. — Дали черепите във видението й не означаваха този мост? Едва ли. — Ако дойде, тази атака ще е само отвличане. Видях кули край морето, потопени под черен и кървав прилив. Там ще падне най-тежкият удар.
— Източен страж?
„Това ли беше?“ Мелисандра беше видяла Източен крайморски страж с крал Станис. Там негово величество бе оставил кралица Селайз и дъщеря им Шайрийн, когато събра рицарите си за поход към Черен замък. Кулите в огъня й бяха различни, но с виденията често ставаше така.
— Да. Източен страж, милорд.
— Кога?
Тя разпери ръце.
— Утре. След един лунен кръг. След година. Възможно е, ако се задействате, да предотвратите напълно видяното от мен. — „Иначе какъв е смисълът от виденията?“
— Добре — отвърна Сняг.
Когато излязоха изпод Вала, мъжете се струпаха около тях. Мелисандра познаваше само неколцина по име: готвача, Трипръстия Хоб, Мъли с мазната му оранжева коса, глуповатото момче, което наричаха Оуен Тъпака, септона пияница Целадор.
— Вярно ли е, милорд? — попита Трипръстия Хоб.