След като вечерните молитви свършиха и екипажът се разпръсна, кой на вахта, кой за храна и ром или към хамака си, Мокоро остана до огъня, както правеше всяка нощ. Червеният жрец почиваше денем, но будуваше в тъмните часове, за да поддържа святите си пламъци, че да може слънцето да се върне при тях призори.
Тирион клекна срещу него и изпъна ръце да ги стопли. Отначало Мокоро изобщо не го забеляза. Беше се взрял в мъждукащите пламъци, потънал в някакво видение. „Вижда ли бъдещите дни, както твърди?“ Ако беше така, дарбата сигурно бе ужасна. След малко жрецът вдигна очи и срещна погледа на джуджето.
— Хюгор Хълма — рече той и кимна важно. — Да се молиш с мен ли си дошъл?
— Казват, че нощта е тъмна и пълна с ужаси. Какво виждаш в тези пламъци?
— Дракони — отвърна Мокоро на Общата реч на Вестерос. Говореше я много добре, почти без следа от акцент. Несъмнено това бе една от причините висшият жрец Бенеро да го избере да занесе вярата в Р’хлор на Денерис Таргариен. — Дракони стари и млади, истински и лъжливи, светли и тъмни. И теб. Малък човек с голяма сянка, ръмжащ сред всичко това.
— Ръмжащ? Добродушен тип като мен? — Тирион беше почти поласкан. „И несъмнено точно това цели. Всеки глупак обича да чува, че е важен.“ — Може би си видял Пени. Тя е почти на моя ръст.
— Не, мой приятелю.
„Мой приятелю? Кога стана това, чудно?“
— Случайно да си видял колко време ще ни отнеме, докато стигнем в Мийрийн?
— Нетърпелив си да съзреш с очите си родителката на света?
„И да, и не. Родителката на света може да ми клъцне главата или да ме даде на драконите си за десерт.“
— Аз не — каза Тирион. — За мене е само заради маслините. Макар да се боя, че може да остарея и да умра, преди да опитам една. Бих могъл да припкам като кученце по-бързо, отколкото плаваме. Кажи ми, Селесори Коран триарх ли е бил, или костенурка?
Червеният жрец се изкиска.
— Нито едното, нито другото. Коран е… не владетел, а този, който служи и съветва владетел, и помага да се водят делата му. Вие във Вестерос бихте могли да го наречете стюард или съдия.
„Кралска ръка?“ Това го развесели.
— А селесори?
Мокоро се пипна по носа.
— Надарен с приятен аромат. Уханен ли ще е по вашему? Цветист?
— Значи, „Селесори Коран“ значи „Вмирисаният стюард“ общо взето?
— „Ухаещият стюард“ по-скоро.
Тирион се ухили.
— Мисля да се спра на „Миризливко“. Но искрено ти благодаря за урока.
— Радвам се, че съм те просветлил. Може би някой ден ще ми позволиш да те поуча и в истината на Р’хлор.
— Някой ден. — „Когато бъда глава на кол.“
Дупката, която делеше със сир Джора, можеше да се нарече „каюта“ само от учтивост: във влажния тъмен и вмирисан килер едва имаше място да се окачат два хамака, един над друг. Завари Мормон изпружен в долния, полюшваше се бавно с движението на кораба.
— Момичето най-после си показа носа на палубата — каза му Тирион. — Само един поглед към мен и изприпка обратно долу.
— Не си хубава гледка.
— Не можем всички да сме красавци като теб. Момичето е объркано. Не бих се изненадал, ако се е промъквала, за да скочи през борда и да се удави.
— Горкото същество. Казва се Пени впрочем.
— Знам й името. — Мразеше името й. Брат й си бе отишъл с името Грош, макар истинското му име да беше Опо. „Грош и Пени. Най-малките монети, с най-нищожната цена, а още по-лошото е, че сами са си избрали имената.“ — Както и да се казва, има нужда от приятел.
Сир Джора се надигна в хамака си.
— Ами сприятели се с нея тогава. Ожени се за нея, все ми е тая.
— Които си приличат, се привличат, това ли ти е идеята? Да не си решил да намериш мечка за себе си, сир?
— Ти настоя да я вземем тук.
— Казах, че не можем да я изоставим във Волантис. Не значи, че искам да я чукам. Тя ме иска мъртъв, забрави ли? Аз съм последното същество, с което ще иска да се сприятели.
— И двамата сте джуджета.
— Да, както и брат й, когото убиха, защото някакви пияни тъпаци са го взели за мен.
— Виновен се чувстваш, а?
— Не. — Тирион настръхна. — Имам достатъчно грехове, за които да отговарям, не ми трябва и този. Може да съм хранил някакви лоши чувства към нея и брат й за ролята, която играха в нощта на сватбата на Джофри, но изобщо не съм им желаел злото.