Тъкмо четеше разказа на момичето за деня, в който тя и сестра й били отвлечени от търговци на роби, когато влезе Пени.
— О — каза тя. — Мислех си… Не исках да ви притеснявам, милорд, аз…
— Не ме притесняваш. Няма да се опиташ да ме убиеш пак, надявам се.
— Не. — Тя извърна очи и се изчерви.
— В такъв случай бих се радвал на малко компания. — Тирион затвори книгата. — Ела. Седни. Яж. — Момичето оставяше повечето си храна непокътната пред вратата на каютата си. — Яхнията почти става за ядене. Рибата поне е прясна.
— Не, аз… Задавих се веднъж с рибешка кост, не мога да ям риба.
— Пийни малко вино тогава. — Напълни една чаша и я хлъзна към нея по масата. — Браво на капитана ни. По-близо е до пикня от арборското златно, но даже пикнята е по-вкусна от черния ром, дето го пият моряците. Може да ти помогне да заспиш.
Момичето не посегна към чашата.
— Благодаря, милорд, но не. — Отдръпна се. — Не бива да ви досаждам.
— Цял живот ли смяташ да бягаш? — попита Тирион, преди да се е шмугнала навън през вратата.
Това я спря. Страните й се бяха изчервили и той се уплаши, че ще заплаче отново. Но тя стисна предизвикателно устни и каза:
— Вие също бягате.
— Да — призна той. — Но аз бягам към, а ти бягаш от, и между двете има цял свят разлика.
— Нямаше изобщо да трябва да бягаме, ако не бяхте вие.
„Доста кураж се искаше да ми каже това в лицето.“
— За Кралски чертог ли говориш, или за Волантис?
— За двете. — В очите й лъснаха сълзи. — За всичко. Защо не можахте просто да дойдете да поиграете с нас на рицарски турнир, както поиска кралят? Нямаше да ви нараним. Какво толкова щеше да струва на милорд да се качи на кучето ни и да язди, и да мушка, за да зарадва момчето? Беше само една малка смешка. Щяха да ви се посмеят, нищо повече.
— Щяха да ми се посмеят — повтори Тирион. „Вместо това ги накарах да се смеят на Джоф. А не беше ли това хубава шега?“
— Брат ми казваше, че е хубаво да разсмиваш хората. Благородно, и достойно. Брат ми казваше… той… — Сълзите потекоха по лицето й.
— Съжалявам за брат ти. — Тирион й беше казал същото преди, още във Волантис, но тя бе толкова потънала в скръбта си, че едва ли го беше чула.
Сега го чу.
— Съжалявате? Вие съжалявате? — Устната й трепереше, бузите й бяха мокри, очите й — две дупки в червени кръгове. — Същата нощ напуснахме Кралски чертог. Брат ми каза, че така ще е най-добре, преди някой да се запита дали имаме някакво съучастие в смъртта на краля и да решат да ни измъчват, за да разберат. Първо отидохме в Тирош. Брат ми помисли, че ще е достатъчно далече, но не беше. Познавахме един жонгльор там. От много години жонглираше всеки ден до Фонтана на Пияния бог. Беше стар, тъй че ръцете му не бяха толкова ловки като някога и понякога изпускаше топките и ги гонеше по площада, но тирошите все пак се смееха и му подхвърляха монети. Но една сутрин чухме, че са намерили тялото му при храма на Триос. Триос има три глави и има една негова голяма статуя до вратите на храма. Старият беше разсечен на три части и напъхан в тройната уста на Триос. Само че когато зашиха отново частите, главата му я нямаше.
— Дар за милата ми сестра. Бил е поредното джудже.
— Малък човек, да. Като вас и Опо. Грош. И за жонгльора ли съжалявате?
— Изобщо не знаех за съществуването на жонгльора ти до този момент… но да, съжалявам, че е умрял.
— Умря заради вас. Кръвта му е на вашите ръце.
Обвинението го ужили, дошло толкова бързо след думите на Джора Мормон.
— Кръвта му е на ръцете на сестра ми и на ръцете на зверовете, които са го убили. Моите ръце… — Тирион ги завъртя, огледа ги, сви ги в юмруци. — Ръцете ми са покрити със стара кръв, да. Наречи ме родоубиец и няма да сбъркаш. Кралеубиец, за това също ще отговарям. Убивал съм майки, бащи, племенници, любовници, мъже и жени, крале и курви. Един певец ме ядоса веднъж, тъй че го сготвих на яхния това копеле. Но никога не съм убивал жонгльор, нито джудже, и не нося вина за станалото с проклетия ти брат.
Пени вдигна чашата вино, която й бе напълнил, и я хвърли в лицето му. „Също като милата ми сестра.“ Чу как се затръшна вратата на камбуза, но така и не я видя, когато излезе. Очите му смъдяха и светът се бе замъглил. „Толкова със сприятеляването с нея.“