Тирион Ланистър нямаше голям опит с други джуджета. Лорд баща му не обичаше да му се напомня за недъга на сина му и глумците, които имаха дребосъци в трупите си, скоро се научиха да стоят настрана от Ланиспорт и Скалата на Кастърли, за да не си навлекат неприязънта му. Като поотрасна, Тирион чу за джудже жонгльор в замъка на дорнския лорд Фоулър, за джудже майстер на служба на Пръстите и за женско джудже сред мълчаливите сестри, но никога не бе изпитвал и най-малка потребност да ги търси. По-недостоверни приказки също стигнаха до ушите му, за джудже вещица, която обитавала някакъв хълм в Речните земи, и за джудже курва в Кралски чертог, прочута с това, че се сношавала с кучета. Милата му сестра му беше казала за последната и дори предложи да му намери разгонена кучка, ако искал да пробва. Когато я попита вежливо себе си ли има предвид, Церсей лисна чаша вино в лицето му. „Онова беше червено, доколкото помня, а това е златисто.“ Тирион отри лицето си с ръкав. Очите още го сърбяха.
Повече не видя Пени до деня на бурята.
Заранта соленият въздух беше затаен и натежал, но небето на запад бе огненочервено, прошарено с ниски облаци, блеснали ярко като пурпура на Ланистър. Моряци тичаха насам-натам и блъскаха капаци, опъваха въжета, разчистваха палуби и връзваха всичко, което още не беше вързано.
— Лош вятър идва — предупреди го един. — Не-Нос трябва слезе долу.
Тирион помнеше бурята, която бе изтърпял, докато прехвърляше Тясното море, как подът бе подскачал под краката му, грозното пращене на кораба, вкуса на вино и повръщано.
— Не-Нос ще остане тук горе.
Ако боговете го искаха, предпочиташе да умре от удавяне, вместо от задавяне в собствения си бълвоч. Над тях платното на кога бавно се раздвижи, като козината на някакъв огромен звяр, пробудил се от дълъг сън, и после изведнъж изплющя и се изду.
Ветровете подгониха кога пред себе си, далече от избрания курс. Зад тях черни облаци се струпаха един връз друг на фона на кървавочервено небе. До средата на утрото вече виждаха блясъка на мълнии на запад, последван от далечен грохот. Морето стана по-гневно и тъмни вълни се заиздигаха и заблъскаха корпуса на „Вмирисаният стюард“. Някъде тогава екипажът започна да смъква платното. Тирион беше долу на средната палуба, тъй че се качи на бака и се сви долу, наслаждаваше се на пердашещия по лицето му студен дъжд. Когът подскачаше по-ужасно от всеки кон, който бе яздил, надигаше се с всяка вълна, после се хлъзгаше надолу и го разтърсваше до кости. Въпреки това беше по-добре тук, където можеше да гледа, отколкото долу, в душната каюта.
Докато бурята премине, дойде вечерта и Тирион Ланистър бе прогизнал до долните си дрехи, но все пак се чувстваше някак въодушевен… и още повече след това, когато намери Джора Мормон пиян сред локва повърнато в каютата.
След вечеря джуджето се задържа в камбуза. Отпразнува оцеляването си с няколко глътки черен като катран ром с корабния готвач, едър и мазен волантински дебелак, който говореше само една дума на Общата реч („ебане“), но играеше разпалено киваси, особено пиян. Тази нощ играха три игри. Тирион спечели първата и загуби другите две. След това реши, че му стига, и се замъкна обратно на палубата да прочисти главата си и от ром, и от слонове.
Завари Пени на бака, където толкова често беше намирал сир Джора — стоеше при перилото до грозната полуизгнила дървена статуя и гледаше над мастиленотъмното море. Отзад изглеждаше малка и крехка като дете.
Тирион си помисли, че ще е по-добре да не я безпокои, но се оказа късно. Беше го чула.
— Хюгор Хълма.
— Ако ти харесва. — „И двамата знаем истината.“ — Извинявай, че се натрапих. Ще се оттегля.
— Не. — Лицето й беше бледо и тъжно, но като че ли не беше плакала. — И аз съжалявам. За виното. Не ти уби брат ми, нито горкия старец в Тирош.
— Изиграх роля, макар и не по свой избор.
— Толкова ми липсва. Брат ми. Аз…
— Разбирам. — Неволно помисли за Джайм. „Смятай се за щастлива. Брат ти умря, преди да е успял да те предаде.“
— Мислех, че искам да умра — промълви тя, — но днес, когато дойде бурята и си помислих, че корабът може да потъне…
— Разбра, че все пак искаш да живееш. — „И аз съм стигал дотам. Още нещо общо помежду ни.“
Зъбите й бяха криви, което я правеше плаха с усмивките, но сега се усмихна.
— Наистина ли си сготвил певец на яхния?