Скоро я научи да нарича кораба „Вмирисаният стюард“, макар че тя му се ядосваше всеки път, когато наречеше Хубавка Бекон. За да изкупи донякъде вината си, Тирион се опита да я научи на киваси, но бързо осъзна, че е изгубена кауза.
— Не — каза й десетина пъти, — драконите летят, не слоновете.
Същата нощ тя направо го попита дали иска да се мушка с нея.
— Не — отвърна той.
Чак по-късно му хрумна, че може би мушкане не означаваше онова мушкане. Отговорът му пак щеше да е „не“, но може би нямаше да е толкова рязък.
В каютата, която делеше с Джора Мормон, се въртя в хамака си часове наред, потъваше и излизаше от съня. Сънищата му бяха пълни със сиви каменни ръце, които се пресягаха към него от мъглата, и с едно стълбище, което водеше до баща му.
Накрая се предаде и се запъти нагоре да подиша нощния въздух. „Селесори Коран“ беше изпънал голямото си платно на ивици за нощта. Палубите бяха почти пусти. Един от помощник-капитаните беше на задния мостик, а на средната палуба Мокоро седеше до мангала си, в който няколко малки пламъчета танцуваха между гаснещите въглени.
Само най-ярките звезди се виждаха, всички на запад. На североизток мътно червено сияние огряваше небето с цвета на кървав оток. Тирион никога не беше виждал по-голяма луна. Чудовищна, издута, изглеждаше сякаш е глътнала слънцето и се събужда с треска. Близначката й, зареяна над морето отвъд кораба, блещукаше с всяка вълна.
— Кой час е? — попита той Мокоро. — Онова не може да е изгрев-слънце, освен ако изтокът не се е изместил. Защо е червено небето?
— Небето винаги е червено над Валирия, Хюгор Хълма.
По гърба му полазиха ледени тръпки.
— Близо ли сме?
— По-близо, отколкото би искал екипажът — отвърна Мокоро с дълбокия си глас. — Знаете ли историите във вашите Кралства на залеза?
— Знам, че според някои моряци който погледне онзи бряг е обречен.
Сам той не вярваше на тези приказки, не повече, отколкото беше вярвал чичо му. Герион Ланистър бе отплавал за Валирия, когато Тирион бе на осемнайсет, решен да върне изгубения меч на предтечите на дома Ланистър и всички други съкровища, които можеше да са оцелели след Ориста. Тирион отчаяно беше искал да замине с тях, но лорд баща му бе нарекъл пътуването „глупашко приключение“ и му забрани да участва.
„И сигурно е бил прав.“ Почти десетилетие беше минало, откакто „Смеещият се лъв“ бе потеглил от Ланиспорт, а Герион така и не се беше върнал. Мъжете, които лорд Тивин изпрати да го търсят, бяха проследили курса му до Волантис, където половината му екипаж го бе изоставил и той бе купил роби, които да ги заместят. Никой свободен мъж нямаше доброволно да се запише на кораб, чийто капитан говори открито за намерението си да отплава в Пушливото море.
— Значи онова, което виждаме, са огньовете на Четиринайсетте пламъка, отразени в облаците?
— Четиринайсет или четиринайсет хиляди. Кой човек смее да ги преброи? Не е разумно за смъртни да се вглеждат твърде дълбоко в онези огньове, приятелю. Те са огньовете на гнева на самия бог и никой човешки огън не може да се сравни с тях. Ние, хората, сме малки същества.
— Някои — по-малки от други.
„Валирия.“ Писано беше, че в деня на Ориста всеки хълм на петстотин мили околовръст се разцепил и изхвърлил във въздуха пепел, пушек и огън, толкова горещи и ненаситни пламъци, че дори драконите в небето били погълнати и изгорени. В земята се разтворили огромни цепнатини и погълнали дворци и храмове, цели градове. Езера кипвали и се превръщали в киселина, планини изригвали, огнени фонтани бълвали разтопен камък на сто стъпки във въздуха, червени облаци изливали дъжд от драконово стъкло и черната кръв на демони, а на север земята се цепела, рухвала и пропадала, и отгоре й връхлитало гневно море. Най-гордият град в целия свят пропаднал за миг, приказната му империя изчезнала за един ден, Земите на Дългото лято били изгорени, удавени и опустошени.
„Империя, съградена върху кръв и огън. Валирианците пожънали каквото са посели.“
— Капитанът ни смята ли да изпита проклятието?
— Капитанът ни би предпочел да е на петдесет левги от прокълнатия бряг, но аз му заповядах да кара по най-прекия курс. Други също търсят Денерис.