Видяха Вала малко преди разсъмване.
Стражеви рог ги поздрави, щом се приближиха. Прозвуча от високото като вик на огромна птица, дълъг единичен зов, означаващ „връщащ се обход“. Големия Лидъл вдигна бойния си рог и се отзова. При портата трябваше да изчакат малко, докато Ед Толет Скръбния се появи, за да издърпа лостовете и да отвори железните решетки. Като видя опърпаната група диваци, Ед присви устни и изгледа продължително великана.
— Май ще трябва малко масло да го хлъзнем тоя през тунела, милорд. Да пратя ли някой до склада?
— А, мисля, че ще се провре. Без масло.
И успя… на четири крака, пълзешком. „Голямо момче е този. Четиринайсет стъпки най-малко. По-голям е и от Маг Могъщия.“ Маг беше умрял под същия този лед, в битка на живот и смърт с Донал Ноя. „Добър мъж. Стражът загуби твърде много добри мъже.“ Джон дръпна Кожите настрана.
— Вземи го под опеката си. Говориш езика му. Погрижи се да е нахранен и му намери топло място край огъня. Стой с него. Гледай никой да не го предизвика.
— Да. — Кожите се поколеба. — Милорд.
Джон нареди да се погрижат за раните и измръзванията на живите диваци. Малко гореща храна и топли дрехи щяха да ги възстановят, надяваше се, макар че Роговата стъпка сигурно щеше да загуби стъпалата си. Труповете нареди да заключат в ледените килии.
Клидас бе идвал и си бе отишъл, забеляза Джон, след като окачи наметалото си на куката до вратата. На масата в дневната му бе оставено писмо. „Източен страж или Сенчестата кула“, предположи от пръв поглед. Но восъкът бе златист, не черен. На печата имаше еленова глава в пламтящо сърце. „Станис.“ Джон счупи втвърдения восък, разгъна свитъка пергамент и зачете. „Почерк на майстер, но думите са на краля.“
Станис беше завзел Дълбоки лес и планинските кланове се бяха присъединили към него. Флинт, Норей, Вул, Лидъл, всички.
„Получихме и друга помощ, неочаквана, но крайно навременна, от дъщеря на Мечия остров. Алисейн Мормон, чиито хора я наричат Мечката, скри бойците си в рибарски корабчета и изненада железните край брега. Дългите кораби на Грейджой са изгорени или взети, екипажите й са избити или пленени. Капитаните, рицарите, изтъкнатите воини и други със знатно потекло ще върнем срещу откуп, или ще използваме другояче, останалите смятам да обеся…“
Нощният страж се бе заклел да не взима страна във враждите и ежбите в кралството. Все пак Джон Сняг неволно изпита удовлетворение. Продължи нататък.
„… още хора на Севера идват, докато се разнася вестта за победата ни. Рибари, наемници, планинци, фермери от вълчия лес и селяни, побягнали от домовете си по каменния бряг, за да се спасят от железните, оцелели от битката пред портите на Зимен хребет, мъже, заклети някога на Роговия лес, на Кервин и на Толхарт. Петхилядна сила сме, докато пиша това, и броят ни набъбва всеки ден. Научихме, не Рууз Болтън се придвижва към Зимен хребет с цялата си мощ, за да венчае там копелето си за вашата сестра. Не трябва да му се позволи да възстанови замъка до предишната му сила. Тръгваме срещу него. Арнолф Карстарк и Морс Ъмбър ще се присъединят към нас. Ще спася сестра ви, ако мога, и ще намеря по-добър съпруг за нея от Рамзи Сняг. Вие и братята ви трябва да държите Вала, докато се върна.“
Беше подписано, с различен почерк:
„В Светлината на Господа, под знака и печата на Станис от дома Баратеон, Първия с това име, крал на андалите, на ройнарите и на Първите хора, господар на Седемте кралства и Защитник на Владението.“
В мига, в който Джон остави писмото, пергаментът се загърна отново, сякаш бързаше да опази тайните си. Не беше никак сигурен дали прочетеното току-що трябва да го радва. Битки при Зимен хребет се бяха водили и преди, но никога без Старк на едната или другата страна.
— Замъкът е черупка — промълви той, — не Зимен хребет, а призракът на Зимен хребет. — Беше болезнено само да си го помисли, камо ли да го изрече на глас. И все пак…
Зачуди се колко мъже ще доведе за битката старият Вранояд и колко меча ще може да събере Арнолф Карстарк. Половината хора на Ъмбър щяха да са на бойното поле с Курвенската напаст и да се бият под одрания мъж на Дредфорт, а повечето бойци на двата дома бяха заминали на юг с Роб, за да не се върнат никога. Макар и разрушен, самият Зимен хребет щеше да осигури значително предимство на този, който го държеше. Робърт Баратеон щеше да го е проумял веднага и да се придвижи бързо, за да си осигури замъка с бързи преходи и нощна езда, с които беше прочут. Щеше ли брат му да е също толкова смел?