— И крайно удовлетворително за боговете също тъй — добави Зелената грация с тихия си вежлив глас.
„Булчинска цена, заплатена в кръв.“ На Денерис й бе омръзнало да води тази битка. Дори сир Баристан не смяташе, че може да я спечели. „Никой владетел не може да направи един народ добър — беше й казал Селми. — Белор Блажения се е молил и е постил, и е построил на Седемте великолепен храм, но не е успял да сложи край на войната и алчността.“ „Една кралица трябва да се вслушва в народа си“, напомни си Дани.
— След сватбата Хиздар ще бъде крал. Нека той открие отново бойните ями, ако желае. Аз не участвам в това. — „Кръвта да е на неговите ръце, не на моите.“ Стана. — Ако съпругът ми желае да му умия краката, първо той трябва да умие моите. Ще му го кажа тази вечер. — Чудеше се как годеникът й ще приеме това.
Не се налагаше да се притеснява. Хиздар зо Лорак пристигна час след залез-слънце. Неговият токар беше виненочервен и обшит със златни мъниста. Дани му каза за срещата си с Резнак и Зелената грация, докато му наливаше вино.
— Тези ритуали са кухи — заяви Хиздар, — точно това, което трябва да премахнем. Мийрийн е затънал до гуша в тези глупави стари традиции от твърде дълго. — Целуна ръката й и рече: — Денерис, кралице моя, с радост ще те умия от глава до пети, ако трябва да сторя това, за да бъда твой крал и консорт.
— За да бъдеш мой крал и консорт, трябва само да ми донесеш мир. Скааз ми казва, че си имал писма напоследък.
— Имам. — Хиздар кръстоса дългите си крака. Изглеждаше доволен от себе си. — Юнкай ще ни даде мир, но срещу цена. Прекъсването на робската търговия е причинило големи щети по целия цивилизован свят. Юнкай и съюзниците им ще искат обезщетение, платено в злато и драгоценни камъни.
Златото и камъните бяха лесни.
— Друго какво?
— Юнкайците ще подновят търговията с роби, както преди. Ащапор ще бъде пресъграден, като робски град. Ти няма да се намесваш.
— Юнкайците подновиха робската търговия, преди да съм на две левги от града им. Върнах ли се? Крал Клеон ме помоли да се съюзя с него срещу тях, но аз останах глуха за молбите му. Аз не искам война с Юнкай. Колко пъти трябва да го казвам? Какви обещания искат?
— Ах, ето го тръна в градината, моя кралице — отвърна Хиздар зо Лорак. — Колкото и да ми е тъжно да го кажа, Юнкай не вярва на обещанията ти. Дърпат все същата струна на лирата, за някакъв посланик, който драконите ти били подпалили.
— Само токарът му изгоря — каза Дани пренебрежително.
— Все едно, не ти вярват. Хората на Нов Гхиз също. Думите са вятър, както ти самата казваш толкова често. Никакви думи няма да осигурят този мир за Мийрийн. Враговете ти искат дела. Искат да ни видят оженени и искат да видят мен коронован за крал, за да управлявам до теб.
Дани отново напълни чашата му, макар ужасно да й се искаше да излее каната на главата му, за да удави самодоволната му усмивка.
— Сватба или брадва. Женитба или война. Това ли са възможностите ми за избор?
— Виждам само един избор. Нека изречем клетвите си пред боговете на Гхиз и изградим заедно един нов Мийрийн.
Тя понечи да отговори, но чу зад себе си стъпки. „Храната“, помисли си. Готвачите й бяха обещали да поднесат любимото ястие на благородния Хиздар, куче в мед с плънка от сушени сливи и пипер. Но когато се обърна, видя сир Баристан, току-що изкъпан и облечен в бяло, с дългия меч на кръста.
— Ваше величество — каза той с поклон, — съжалявам, че ви безпокоя, но помислих, че ще искате да го научите веднага. Бурните врани са се върнали в града с вест за врага. Юнкайците идат насам, точно както се опасявахме.
По благородното лице на Хиздар зо Лорак пробяга раздразнение.
— Кралицата е на вечеря. Наемниците могат да изчакат.
Сир Баристан го пренебрегна.
— Помолих лорд Даарио да докладва на мен, както заповяда ваше величество. Той се засмя и каза, че е готов да го напише със собствената си кръв, стига ваше величество да благоволи да му прати малката си писарка да му покаже как да изпише буквите.
— Кръв? — възкликна Дани ужасена. — Шега ли е това? Не. Не, не ми казвайте, трябва да го видя лично. — Беше малко момиче и само̀, а малките момичета можеха да са непостоянни в намеренията си. — Съберете капитаните и командирите ми. Хиздар, знам, че ще ми простиш.
— Мийрийн преди всичко. — Хиздар се усмихна мило. — Ще имаме други вечери и нощи. Хиляда нощи.