— Сир Баристан ще ви изпрати. — Дани бързо излезе и повика слугините си. Нямаше да посрещне капитана си в токар. Опита десетина рокли, преди да намери тази, която да й хареса, но отказа короната, предложена й от Джикуи.
Когато Даарио Наарис сгъна коляно пред нея, сърцето й подскочи. Косата му бе зацапана със засъхнала кръв, на слепоочието му лъщеше дълбока рана, червена и раздрана. Десният му ръкав беше в кръв почти до лакътя.
— Ранен си! — ахна тя.
— Това? — Даарио пипна скулата си. — Един стрелец с арбалет се опита да прониже окото ми, но го надбягах. Бързах да се върна при моята кралица, за да се сгрея в топлината на усмивката й. — Тръсна ръкава си и опръска пода с червени капки. — Тази кръв не е моя. Един от сержантите ми каза, че трябвало да минем на страната на юнкайците, тъй че бръкнах в гърлото му и му изтръгнах сърцето. Мислех да го донеса като дар за сребърната ми кралица, но четири Котки ме отрязаха и ме подгониха ръмжащи и разпенени. Една за малко да ме хване, тъй че хвърлих сърцето в лицето й.
— Много галантно — рече сир Баристан с тон, намекващ че изобщо не е. — Но имате ли вести за нейно величество?
— Тежки, сир Дядо. Ащапор не съществува, а търговците на роби идат насам със сила.
— Стари вести са това, и баяти — изръмжа Бръснатото теме.
— Майка ви е казвала същото за целувките на баща ви — отвърна Даарио. — Сладка кралице, щях да се върна по-скоро, но хълмовете гъмжат от юнкайски наемници. Четири свободни дружини. Вашите Бурни врани трябваше със сеч да си пробият път през всички тях. Има и още, по-лошо. Юнкайците придвижват воинството си по крайбрежния път, слети с четири легиона от Нов Гхиз. Имат слонове, сто, бронирани и с кули. Прашкари от Толос също, и корпус от Карт на камили. Още два гхискарски легиона отплаваха от Ащапор. Ако пленниците ни казват истината, ще слязат отвъд Скаазадан, за да ни откъснат от Дотракското море.
Докато говореше, от време на време капка светлочервена кръв тупваше на мраморния под и Дани потръпваше.
— Колко бяха убити? — попита го тя, след като свърши.
— От нашите ли? Не спрях да преброя. Но спечелихме повече, отколкото загубихме.
— Повече обърни-плащове?
— Повече храбри мъже, привлечени към благородната ви кауза. Моята кралица ще ги хареса. Един е брадвар от Островите на Базилиска, звяр, по-голям и от Белвас. Трябва да го видите. Вестероси също, над двайсет. Дезертьори от Брулените от вятъра, недоволни от юнкайците. Ще станат добри Бурни врани.
— Щом казваш. — Дани нямаше да се заяжда за дреболии. Скоро Мийрийн може би щеше да се нуждае от всеки меч.
Сир Баристан изгледа Даарио намръщено.
— Капитане, споменахте за четири свободни дружини. Знаем само за три. Брулените от вятъра, Дългите пики и Дружината на котката.
— Сир Дядо брои правилно. Вторите синове са минали на страната на юнкайците. — Даарио извърна глава и плю. — Това е за Бен Плум Кафявия. Следващия път като видя грозното му лице, ще му разпоря гърлото до слабините и ще му изтръгна черното сърце.
Дани се опита да проговори и не намери думи. Помнеше лицето на Бен от последния път, когато го видя. „Беше топло лице, лице, на което вярвах.“ Тъмната кожа и бялата коса, счупеният нос, бръчките в ъгълчетата на очите му. Дори драконите бяха привързани към стария Кафяв Бен, който обичаше да се хвали, че също имал капка драконова кръв в себе си. „Три измени ще познаеш. Веднъж за кръв, веднъж за злато и веднъж за любов.“ Третата измяна ли беше Плум, или втората? А какво се оказваше тогава сир Джора, нейният груб стар мечок? Никога ли нямаше да има приятел, на когото да може да се довери? „Каква полза от пророчествата, ако не можеш да ги разгадаеш? Ако се омъжа за Хиздар преди да е изгряло слънцето, ще се стопят ли всички тези армии като утринна роса и да ме оставят да управлявам в мир?“
Изявлението на Даарио беше предизвикало смут. Резнак се вайкаше, Бръснатото теме мърмореше мрачно, кръвните й ездачи се кълняха за мъст. Белвас Силния се потупа с юмрук по нашарения си с белези корем и се закле да изяде сърцето на Кафявия Бен с плънка от сливи и лук.
— Моля — каза Дани, но като че ли само Мисандей я чу. Кралицата се изправи. — Млъкнете! Чух достатъчно.
— Ваше величество. — Сир Баристан се смъкна на коляно. — На вашите заповеди сме. Какво да направим?
— Продължете според плановете ни. Събирайте храна, колкото може повече. — „Погледна ли назад, съм изгубена.“ — Трябва да затворим портите и да качим всеки годен да се бие мъж на стените. Никой не влиза, никой не напуска.