Залата за миг се смълча. Мъжете се спогледаха. След това Резнак каза:
— А ащапорците?
Искаше й се да пищи, да скърца със зъби, да раздере дрехите си, да блъска по пода. Вместо това каза:
— Затворете портите. Три пъти ли да го кажа? — Бяха децата й, но не можеше да им помогне сега. — Оставете ме. Даарио, ти остани. Тази рана трябва да се измие, а имам още въпроси към теб.
Другите се поклониха и излязоха. Дани поведе Даарио Наарис нагоре по стъпалата към спалнята си, където Ирри изми раната му с оцет, а Джикуи я превърза с бял лен. Като свърши това, Денерис отпрати и слугините си.
— Дрехите ти са оцапани с кръв — каза на Даарио. — Свали ги.
— Само ако и ти го направиш. — Целуна я.
Косата му миришеше на кръв, на пушек и на кон, а устата му беше корава и гореща на нейната. Дани потръпна в ръцете му. Когато се разделиха, каза:
— Мислех, че ти ще си този, който ще ме предаде. Веднъж за кръв, веднъж за злато и веднъж за любов, казаха магьосниците. Мислех… Изобщо не мислех за Кафявия Бен. Дори драконите ми сякаш му вярваха. — Стисна капитана си за раменете. — Обещай ми, че никога няма да се обърнеш срещу мен. Не бих могла да понеса това. Обещай ми.
— Никога, моя любов.
Повярва му.
— Заклех се да се омъжа за Хиздар зо Лорак, ако ми даде деветдесет дни мир, но сега… Исках те от първия път, когато те видях, но ти беше наемник, непостоянен, измамен. Хвалеше се, че си имал сто жени.
— Сто? — Даарио се изсмя иззад пурпурната си брада. — Излъгах, сладка кралице. Хиляда бяха. Но нито веднъж дракон.
Тя вдигна устните си към неговите.
— Какво чакаш?
Принцът на Зимен хребет
Камината беше затрупана със студена черна пепел и нищо не топлеше стаята, освен свещите. Всеки път, щом вратата се отвореше, пламъчетата им се полюшваха и потръпваха. Младоженката също трепереше. Бяха я облекли в рокля от бяла агнешка вълна, обшита с дантела. Ръкавите и корсажът й бяха обсипани с пресноводни перли, а на краката си имаше пантофи от бяла сърнешка кожа: хубава, но студена. Лицето й беше пребледняло и безкръвно.
„Лице, изсечено от лед — помисли Теон Грейджой, докато загръщаше раменете й с наметало. — Труп, заровен под снега.“
— Милейди. Време е.
Музиката зад вратата ги подканяше — лютня, гайди и барабан.
Младоженката вдигна очи. Кафяви очи, блеснали на светлината на свещите.
— Ще му бъда добра съпруга и в-вярна. Ще… ще го радвам и ще му дам синове. Ще съм по-добра жена, отколкото щеше да е истинската Аря, ще види.
„Такива приказки ще те убият, ако не и по-лошо.“ Беше научил този урок като Смрад.
— Вие сте истинската Аря, милейди. Аря от дома Старк, дъщеря на лорд Едард, наследничка на Зимен хребет. — Името си, трябваше да научи името си. — Аря Препъвачката. Сестра ви често ви наричаше Аря Конското лице.
— Аз го измислих това име. Лицето й беше дълго и конско. Моето не е. Аз бях хубава. — Най-сетне от очите й закапаха сълзи. — Не бях красива като Санса, но всички казваха, че съм хубава. Лорд Рамзи не мисли ли, че съм хубава?
— Да — излъга той. — Така ми каза.
— Само че знае коя съм. Коя съм наистина. Виждам го, когато ме погледне. Изглежда толкова ядосан, дори когато се усмихва, но вината не е моя. Казват, че обича да наранява хората.
— Милейди не бива да слуша такива… лъжи.
— Казват, че е наранявал теб. Ръцете ти и…
Устата му бе пресъхнала.
— Аз… си го заслужих. Ядосах го. Вие не трябва да го ядосвате. Лорд Рамзи е… мил човек, и добър. Задоволявайте го и той ще бъде добър с вас. Бъдете добра съпруга.
— Помогни ми. — Тя се вкопчи в него. — Моля те. Често ви гледах на двора, докато се упражнявахте с мечовете. Бяхте толкова чаровен. — Стисна ръката му. — Ако той избяга, бих могла да бъда ваша съпруга или вашата… вашата курва… каквото поискате. Можете да сте моят мъж.
Теон издърпа ръката си от нейната.
— Не съм… не съм ничий. — „Мъж щеше да й помогне.“ — Просто… просто бъдете Аря, бъдете съпругата му. Задоволете го или… просто го задоволете и спрете с тези приказки как сте щяла да сте на друг. — „Джейни, името й е Джейни, римува се с мъчение.“ Музиката ставаше все по-настойчива. — Време е. Изтрийте тези сълзи от очите си. — „Кафяви очи. Трябваше да са сиви. Някой ще види. Някой ще си спомни.“ — Добре. Сега се усмихнете.