Имаше нещо като пътека, лъкатушеща тясна ивица напукани камъни, обрасли с мъх и полузаровени под навята пръст и нападали листа, станала измамна от дебелите кафяви корени, избили над повърхността. Той поведе младоженката по нея. „Джейни, името й е Джейни, римува се с мъчение.“ Но не трябваше да мисли това. Ако това име се изплъзнеше от устните му, можеше да му струва пръст или ухо. Вървеше бавно и внимаваше при всяка стъпка. Липсващите пръсти на краката му го принуждаваха да куца, щом забързаше, а нямаше да е добре да се спъне. Една грешна стъпка щеше да загрози сватбата на лорд Рамзи и лорд Рамзи можеше да накаже такава тромавост, като одере оскърбилия го крак.
Мъглите бяха толкова гъсти, че само най-близките дървета се виждаха, с мяркащи се зад тях високи сенки и смътни светлини. Покрай лъкатушещата пътека и по-назад сред дърветата блещукаха свещи, като светулки, плуващи в топла сива супа. Беше като някакъв странен подземен свят, място неподвластно на времето, място между световете, където прокълнатите се скитат скръбни, докато намерят пътя си към ада, който са заслужили с греховете си. „Всички ли сме мъртви, тогава? Дали Станис е дошъл и ни е избил в съня ни? Тепърва ли предстои битката, или вече е водена и загубена?“
Тук-там факли хвърляха ръждивочервено сияние по лицата на сватбените гости. Мъглите връщаха треперливата им светлина така, че правеше лицата им зверски, получовешки и разкривени. Лорд Стаут се превърна в мастиф, старият лорд Локи в лешояд, Ъмбър Курвенската напаст в каменно чудовище, Големия Уолдър Фрей в лисица, Малкия Уолдър в червен бик, липсваше му само халка на носа. Лицето на самия Рууз Болтън беше бледосива маска, с две парчета мръсен лед на мястото на очите. Над главите им дърветата бяха пълни с гарвани, накокошинени, клечаха присвити по голите кафяви клони, зяпнали зрелището долу. „Птиците на майстер Лувин.“ Лувин беше мъртъв и майстерската му кула беше изгоряла, но гарваните бяха останали. „Това е техният дом.“ Теон се зачуди какво ли щеше да е, ако си имаше дом.
После мъглите се отдръпнаха, като завеса на представление на глумци, за да разкрият нова сцена. Дървото на сърцето се появи пред тях, разперило широко костеливите си клони. Нападали листа лежаха около широкия дънер на червени и кафяви преспи. Тук гарваните бяха най-нагъсто, мърмореха си на тайния език на ятото. Рамзи Болтън стоеше под тях, с високи ботуши от мека сива кожа и черен кадифен жакет с ивици розова коприна и блещукащи капки гранат. На лицето му заигра усмивка.
— Кой иде? — Устните му бяха влажни, вратът му — червен над яката. — Кой иде пред бога?
Теон отговори:
— Аря от дома Старк идва тук, за да бъде венчана. Жена пораснала и разцъфтяла, законородена и благородна, идва, за да измоли благословията на боговете. Кой иде, за да я вземе?
— Аз — каза Рамзи. — Рамзи от дома Болтън, лорд на Рогов лес, наследник на Дредфорт. Аз я взимам. Кой я дава?
— Теон от дома Грейджой, който беше повереник на баща й. — Обърна се към младоженката. — Лейди Аря, ще вземете ли този мъж?
Тя вдигна очи към неговите. „Кафяви очи, не сиви. Всички ли са толкова слепи?“ Дълго не проговори, но очите го умоляваха. „Сега е шансът ти — помисли той. — Кажи им. Кажи им сега. Извикай името си пред всички, кажи им, че не си Аря Старк, нека целият Север чуе как беше принудена да играеш в тази лъжа.“ Щеше да означава смъртта й, разбира се, както и неговата, но Рамзи щеше да ги убие бързо в гнева си. Старите богове на Севера можеха да им направят това малко благодеяние.
— Взимам този мъж — прошепна младоженката.
Наоколо в мъглите заблещукаха светлини: сто свещи, бледи като забулени звезди. Теон отстъпи назад, а Рамзи и младоженката му сплетоха ръце и коленичиха пред дървото на сърцето, свели покорно глави. Издълбаните червени очи на язовото дърво се взряха в тях, голямата червена уста бе отворена, сякаш се смееше. Гарван се обади в клоните горе.
След кратка безмълвна молитва мъжът и жената станаха. Рамзи свали наметалото, което Теон бе заметнал на раменете на младоженката, тежкото бяло вълнено наметало, обшито със сива козина и извезано с вълчището на дома Старк. На негово място стегна розово, напръскано с червен гранат като на неговия жакет. На гърба му с корава червена кожа беше пришит одраният мъж на Дредфорт, грозен и отблъскващ.