— Не ядете — подхвърли лейди Дъстин.
Трудно му беше да яде. Рамзи го беше оставил, с толкова счупени зъби, че дъвченето беше мъчително. Пиенето бе по-лесно, макар че трябваше да хваща чашата с две ръце, за да не я изтърве.
— Свинският пай не ви ли харесва, милорд? Най-добрият свински пай, който сме опитвали някога, както ни уверява дебелият ни приятел. — Тя махна с чашата си към лорд Мандърли. — Виждали ли сте изобщо някога толкова щастлив дебелак? Само дето не се е разтанцувал. Лично сервира.
Вярно беше. Лордът на Бял пристан бе самото въплъщение на щастлив дебелак, весел и засмян, шегуваше се с другите лордове и ги тупаше по гърба, подвикваше на музикантите за тази или онази мелодия.
— Изкарайте „Нощта, която свърши“, певец — ревна той. — Булката ще я хареса, знам. Или ни попейте за храбрия Дани Флинт и ни разплачете. — Човек направо да си помисли, че той е младоженецът.
— Пиян е — каза Теон.
— Дави страховете си. Страхливец е до мозъка на костите си.
Дали? Теон не беше сигурен. Синовете му също бяха дебели, но не се бяха посрамвали в битка.
— Железнородените също пируват преди битка. Последна глътка живот, ако те чака смъртта. Ако дойде Станис…
— Ще дойде. Трябва. — Лейди Дъстин се засмя. — А когато дойде, дебелакът ще се напикае. Синът му умря на Червената сватба, а той дели хляб и сол с Фрей, прие ги под покрива си, обеща на един внучката си. Дори им сервира пай. Мандърли са бягали веднъж от Юга, изгонени от земите и крепостите си от враговете. Кръвта вода не става. Дебелакът би искал всички ни да избие, не се съмнявам, но не му стиска. В това огромно потно туловище тупти сърце страхливо и раболепно като… ами… като твоето.
Последните й думи бяха шамар, но Теон не посмя да й отвърне подобаващо. Всяко оскърбление щеше да му струва кожа.
— Ако милейди е убедена, че лорд Мандърли иска да ни предаде, трябва да се каже на лорд Болтън.
— Мислиш, че Рууз не знае? Глупаво момче. Погледай го. Виж как наблюдава Мандърли. Никое блюдо не стига до устните на Рууз, докато не види първо лорд Виман да яде от него. Не отпива вино, докато не види, че Мандърли пие от същото буре. Мисля, че ще е доволен, ако дебелакът опита някаква измяна. Би го развеселило. Рууз няма никакви чувства, разбираш ли. Пиявиците, дето толкова ги обича, са изсмукали от него всякаква страст, още преди години. Той не обича, не мрази, не скърби. За него това е игра, леко разсейваща. Някои ловуват с кучета, други със соколи, някои хвърлят зарове. Рууз си играе с хората. Ти и аз, тези Фрей, лорд Мандърли, пълничката му нова жена, дори копелето му, ние сме само игрални фигури. — Покрай тях мина слуга. Лейди Дъстин протегна чашата си да й я напълни, после му махна да налее и на Теон. — Честно казано, лорд Болтън се домогва до нещо повече от лордската титла. Защо не крал на Севера? Тивин Ланистър е мъртъв, Кралеубиецът е осакатен, Дяволчето е избягало. Ланистърите са изчерпана сила, а ти беше така добър да го отървеш от Старките. Старият Уолдър Фрей няма да възрази дебелата му малка Валда да стане кралица. Бял пристан би могъл да създаде неприятности, ако лорд Виман оцелее от предстоящата битка… но съм доста сигурна, че няма. Не повече от Станис. Рууз ще премахне и двамата, както премахна Младия вълк. Кой друг остава?
— Вие — отвърна Теон. — Вие оставате. Владетелката на Бароутън, Дъстин по брак, Ризуел по род.
Това й допадна. Отпи от виното и тъмните й очи заискриха.
— Вдовицата на Бароутън… и да, ако реша, бих могла да се окажа пречка. Рууз обаче също го разбира, тъй че се старае да ми угажда.
Щеше да каже още, но в този момент видя майстерите. Тримата бяха влезли заедно през вратата на лорда зад подиума: единият висок, другият пълен, третият — много млад, но с халатите и веригите си бяха като три сиви грахови зърна от черна шушулка. Преди войната Медрик беше служил на лорд Рогов лес, Родри на лорд Кемин, а младият Хенли на лорд Слейт. Рууз Болтън ги беше довел всички в Зимен хребет, за да се грижат за гарваните на Лувин, тъй че да може и оттук да се пращат и получават съобщения.
Когато майстер Медрик се смъкна на коляно и зашепна в ухото на Болтън, устата на лейди Дъстин се изкриви от отвращение.