— Млъкнете, всички — заповяда принцът.
Едва след като вратите на дневната му се затвориха безопасно зад тях, той завъртя стола си към жените. Дори това усилие го остави без дъх, а мирското одеяло, което покриваше краката му, се закачи между две спици, докато се въртяха, тъй че трябваше да го стисне, за да не се скъса. Под завивката краката му бяха бледи, меки и обезобразени. Двете му колена бяха зачервени и подути, а пръстите на ходилата бяха станали почти морави, два пъти по-големи, отколкото трябваше да са. Арео Хота ги беше виждал хиляда пъти и все пак му беше трудно да ги погледне.
Принцеса Ариан пристъпи напред.
— Нека ти помогна, татко.
Принцът издърпа одеялото.
— Още мога да се справя с одеялото си. Поне това. — Не беше много. Краката му бяха станали безполезни вече от три години, но още имаше малко сила в ръцете и раменете.
— Да донеса ли на моя принц напръстник от млякото на мака? — попита майстер Калеот.
— Ведро ще ми трябва, с тази болка. Благодаря ти, но не. Искам да съм с ума си. Няма да ми трябваш за тази нощ.
— Да, принце. — Майстер Калеот се поклони, все още с черепа на сир Грегър в ръце.
— Аз ще взема това. — Обара дръпна черепа и го огледа. — Как изглеждаше Планината? Откъде знаем, че това е той? Можели са да натопят главата му в катран. Защо са я оголили до кокал?
— Катранът е щял да съсипе ковчежето — предположи лейди Ним, след като майстер Калеот изситни навън. — Никой не е видял Планината да умира и никой не е видял как са му отрязали главата. Това ме притеснява, признавам, но какво би могла да се надява да постигне кучката кралица, като ни измами? Ако Грегър Клегейн е жив, рано или късно истината ще излезе наяве. Той беше осем стъпки висок, няма друг като него в цял Вестерос. Ако се появи отново такъв, Церсей Ланистър ще се изложи като лъжкиня пред всичките Седем кралства. Би трябвало да е пълна глупачка, за да рискува това. Какво би могла да се надява да спечели?
— Черепът е достатъчно голям, несъмнено — каза принцът. — И знаем, че Оберин рани Грегър тежко. Всички сведения, които получихме оттогава, уверяват, че Клегейн е умрял бавно и в големи мъки.
— Точно както искаше баща ни — каза Тиен. — Наистина, сестри. Знам отровата, която използва татко. Дори копието му само да е одраскало Планината, Клегейн е мъртъв и ми е все едно колко голям е бил. Съмнявайте се колкото си искате в малката си сестра, но в баща ни недейте.
Обара настръхна.
— Никога не съм се съмнявала в баща ни и никога не ще го сторя. — Погледна черепа и го целуна на смях. — Това е начало, признавам.
— Начало? — възкликна невярващо Елария Пясък. — Боговете да не дават дано. Бих предпочела да е край. Тивин Ланистър е мъртъв. Също и Робърт Баратеон, Амори Лорч, а вече и Грегър Клегейн, всички, които бяха замесени в убийството на Елия и децата й. Дори Джофри, който още не беше роден, когато умря Елия. Видях със собствените си очи как издъхна момчето, как дращеше с нокти по гърлото си, докато се мъчеше да вдиша. Кой още има за убиване? Трябва ли и Мирцела и Томен да умрат, за да могат сенките на Ренис и Егон да почиват в мир? Къде свършва?
— Свършва в кръв, както започна — каза лейди Ним. — Свършва, когато Скалата на Кастърли се пропука, за да може слънцето да грейне над личинките и червеите вътре. Свършва с пълния провал на Тивин Ланистър и делата му.
— Той умря от ръката на собствения си син — сопна се Елария. — Какво повече можеш да желаеш?
— Мога да съжалявам, че не умря от моята ръка. — Лейди Ним се настани на един стол, дългата й черна плитка се смъкна през рамото й до скута. Косата й образуваше остър шпиц над челото, като на баща й. Очите под нея бяха големи и светнали. Виненочервените й устни бяха извити в копринена усмивка. — Ако беше, смъртта му нямаше да е толкова лека.
— Сир Грегър наистина изглежда самотен — каза Тиен със сладкия си глас на септа. — Сигурна съм, че би му харесала малко компания.
Страните на Елария бяха мокри от сълзи, тъмните й очи блестяха. „Дори когато плаче, има сила в себе си“, помисли капитанът.
— Оберин искаше възмездие за Елия. Сега вие трите искате възмездие за него. Имам четири дъщери, напомням ви. Ваши сестри. Моята Елия е на четиринайсет, почти жена. Обела е на дванайсет, на ръба на девичеството. Те ви обожават, както Дорея и Лореца обожават тях. Ако вие умрете, трябва ли Ел и Обела да търсят възмездие за вас, а после Дорея и Лорий за тях? Така ли ще продължава, отново и отново до безкрай? Пак ви питам, къде свършва? — Елария Пясък отпусна ръка на главата на Планината. — Видях как умря баща ви. Тук е неговият убиец. Мога ли да взема един череп да легне с мен, да ми даде утеха в нощта? Ще ме разсмива ли, ще пише ли песни за мен, ще се грижи ли за мен, когато стана стара и болна?