— Какво искате да правим, милейди? — попита лейди Ним. — Трябва ли да оставим копията си и да се усмихнем, и да забравим всички злини, които ни бяха причинени?
— Войната ще дойде, все едно дали я желаем, или не — каза Обара. — На Железния трон седи момче. Лорд Станис държи Вала и събира северняци за каузата си. Двете кралици се дърлят над Томен като кучки над сочен кокал. Железните са взели Щитовете и нападат нагоре по Мандър, дълбоко в недрата на Предела, което значи, че Планински рай също ще се ангажира. Враговете ни са в хаос. Времето е назряло.
— Назряло за какво? Да се правят още черепи? — Елария Пясък се обърна към принца. — Те няма да разберат. Не мога да слушам повече това.
— Върни се при момичетата си, Елария — каза й принцът. — Заклевам ти се, нищо лошо няма да ги сполети.
— Мой принце. — Елария го целуна по челото и напусна. Арео Хота се натъжи, като видя, че си отива. „Тя е добра жена.“
След като излезе, лейди Ним заговори:
— Знам, че обичаше много баща ни, но е ясно, че изобщо не го разбираше.
Принцът я изгледа с любопитство.
— Разбираше го повече, отколкото ти изобщо ще го разбираш, Нимерия. И направи баща ви щастлив. В крайна сметка едно нежно сърце може да е по-ценно от гордостта или смелостта. Все едно. Има неща, които Елария не знае и не бива да знае. Тази война вече е започнала.
Обара се засмя.
— Да, милата ни Ариан се погрижи за това.
Принцесата се изчерви и Хота видя гнева, пробягал по лицето на баща й.
— Каквото направи, направи колкото за себе си, толкова и заради вас. Не бих бързал толкова с подигравките.
— Беше похвала — настоя Обара Пясък. — Увъртайте, прикривайте, усуквайте, преструвайте се и протакайте колкото искате, чичо, но сир Бейлон все пак трябва да се изправи лице в лице с Мирцела във Водните градини, а щом го направи, най-вероятно ще види, че е с едно ухо по-малко. А когато момичето му разкаже как вашият капитан посече Арис Оукхарт от врата до слабините с онази негова стоманена жена, ами…
— Не. — Принцеса Ариан се надигна от възглавничките, на които седеше, и отпусна длан на ръката на Хота. — Не стана така, братовчедке. Сир Арис беше убит от Джеролд Дейн.
Пясъчните змии се спогледаха.
— Тъмната звезда?
— Тъмната звезда го направи — каза малката му принцеса. — И се опита да убие и Мирцела. Както ще каже момичето на сир Бейлон.
Ним се усмихна.
— Тази част поне е вярна.
— Всичко е вярно — рече принцът и потръпна от болка. „От подаграта ли го боли, или от лъжата?“ — А сир Джеролд избяга във Висока обител и вече е недостижим за нас.
— Тъмната звезда. — Тиен се изкикоти. — Защо не? Всичко е негово дело. Но ще повярва ли сир Бейлон на това?
— Ще, ако го чуе от Мирцела — настоя Ариан.
Обара изсумтя невярващо.
— Тя може да излъже днес и да излъже утре, но рано или късно ще каже истината. Ако на сир Бейлон се позволи да отнесе приказки в Кралски чертог, барабани ще бият и кръв ще тече. Не трябва да му се позволява да напусне.
— Бихме могли да го убием — рече Тиен, — но после ще се наложи да убием и останалите от свитата му, дори онези сладки млади скуайъри. Би било… ох, колко кърваво.
Принц Доран затвори очи и ги отвори отново. Хота видя, че кракът му трепери под одеялото.
— Ако не бяхте дъщери на брат ми, щях да ви пратя трите обратно в килиите и да ви държа там, докато костите ви изгният. Вместо това смятам да ви взема с нас до Водните градини. Там има уроци, стига да имате ум да ги видите.
— Уроци ли? — каза Обара. — Виждала съм само голи деца.
— Да. Разказах историята на сир Бейлон, но не цялата. Докато децата пляскали в езерата, Денерис ги наблюдавала иззад портокаловите дървета и нещо я осенило. Не можела да различи знатните от низшите. Голи, всички били само деца. Всички невинни, всички нараними, всички заслужаващи дълъг живот, обич, закрила. „Това е твоето кралство — казала на своя син и наследник, — помни ги във всичко, което правиш.“ Собствената ми майка ми каза същите думи, когато бях достатъчно голям, за да напусна езерата. Лесно е за един принц да вдигне копията, но накрая децата плащат цената. Заради тях мъдрият принц няма да води война без сериозна причина, нито война, която не може да се надява, че ще спечели.