— Не съм сляп, нито съм глух — продължи той. — Знам, всички вярвате, че съм слаб, уплашен, крехък. Баща ви ме познаваше по-добре. Оберин винаги беше пепелянката. Смъртоносен, опасен, непредсказуем. Никой не смееше да го настъпи. Аз бях тревата. Приятна, отстъпчива, уханна, полюшваща се на всеки полъх. Кой се бои да ходи по тревата? Но тъкмо тревата крие пепелянката от враговете й и я приютява, докато удари. Двамата с баща ви действахме по-сплотено, отколкото знаете… но него вече го няма. Въпросът е мога ли да се доверя на дъщерите му, че ще ми служат вместо него?
Хота ги огледа една по една. Обара, груба и сурова, с гневните очи и кафява плъша коса. Нимерия, отпусната и изящна, с маслинена кожа, дългата й черна плитка вързана с жичка от тъмно злато. Тиен, синеока и руса, дете-жена с меките й длани и тихия кикот.
Тиен отговори заради трите.
— Неправенето на нищо е трудно, чичо. Възложи ни задача, каквато и да е задача, и ще видиш, че сме толкова верни и покорни, колкото би могъл да се надява всеки принц.
— Добре е, че го чувам — рече принцът. — Но думите са вятър. Вие сте дъщерите на брат ми и аз ви обичам, но съм разбрал, че не мога да ви се доверя. Искам клетвата ви. Ще ми се закълнете ли, че ще ми служите, че ще направите каквото ви заповядам?
— Ако трябва — каза лейди Ним.
— Тогава се закълнете сега, в гроба на баща ви.
Лицето на Обара помръкна.
— Ако не ми беше чичо…
— Аз съм вашият чичо. И вашият принц. Закълнете се или си вървете.
— Заклевам се — каза Тиен. — В гроба на баща ми.
— Заклевам се — каза лейди Ним. — В Оберин Мартел, Червената пепелянка на Дорн и по-добър мъж от теб.
— Да — каза Обара. — Аз също. В баща ми. Заклевам се.
Част от бремето се смъкна от раменете на принца. Хота видя как се отпусна в стола си. Протегна ръка, а принцеса Ариан се приближи до него и я хвана.
— Кажи им, татко.
Принц Доран вдиша хрипливо.
— Дорн все още има приятели в двора. Приятели, които ни казват неща, каквито не трябва да стигат до ушите ни. Тази покана, която ни прати Церсей, е уловка. Замисълът е Тристейн изобщо да не стигне до Кралски чертог. По пътя обратно, някъде по кралския път, групата на сир Бейлон ще бъде нападната от разбойници и моят син ще умре. Поканен съм в двора само за да стана свидетел на нападението със собствените си очи и така да оневиня кралицата. О, а тези разбойници? Те ще викат „Получовека, Получовека“, докато нападат. Сир Бейлон може би дори ще зърне Дяволчето, макар че никой друг няма да го види.
Арео Хота не би повярвал, че е възможно Пясъчните змии да бъдат потресени. Но го видя със собствените си очи.
— Седемте да са ни на помощ — прошепна Тиен. — Тристейн? Защо?
— Тази жена е луда — каза Обара. — Той е още момче.
— Това е чудовищно — заяви лейди Ним. — Не бих го повярвала, не и за рицар на Кралската гвардия.
— Те са се заклели да се подчиняват, също като капитана ми — каза принцът. — И аз имах своите съмнения, но всички видяхме как сир Бейлон се затрудни, когато предложих да отидем по море. Един кораб би осуетил всички приготовления на кралицата.
Лицето на Обара се зачерви.
— Върни ми копието, чичо. Церсей ни изпрати глава. Трябва да й върнем цял чувал.
Принц Доран вдигна ръка. Кокалчетата на пръстите му бяха тъмни като сливи, и почти толкова големи.
— Сир Бейлон е гост под покрива ми. Яде от моя хляб и от моята сол. Няма да му навредя. Не. Ще отидем до Водните градини, където ще чуе разказа на Мирцела и ще прати гарван до кралицата си. Момичето ще го помоли да залови мъжа, който я нарани. Ако е мъжът, за какъвто го смятам, Суан няма да може да откаже. Обара, ти ще го отведеш до Висока обител, за да хване Тъмната звезда в бърлогата му. Още не е дошло времето Дорн открито да се опълчи на Железния трон, тъй че на всяка цена трябва да върнем Мирцела на майка й, но аз няма да я придружа. Това ще е твоята задача, Нимерия. На Ланистърите няма да им хареса, както не им хареса, когато им пратих Оберин, но няма да посмеят да откажат. Нужен ни е глас в съвета и ухо в двора. Бъди предпазлива обаче. Кралски чертог е гнездо на змии.
Лейди Ним се усмихна.