Не че беше сляп за опасността, която представляваше Вун Вун. Великанът можеше да се развихри ужасно, ако е заплашен, и огромните му ръце можеха да разкъсат човек на две. Напомняше му за Ходор. „Ходор, два пъти по-голям, два пъти по-силен и на половината му ум. Тази мисъл може да отрезви дори септон Целадор. Но ако Тормунд има великани, Вун Вег Вун Дар Вун може да ни помогне да преговаряме с тях.“
Гарванът на Мормон измърмори ядосано, когато вратата под него се отвори пред Скръбния Ед, върнал се с кана вино и блюдо с яйца и наденички. Боуен Марш изчака с видимо нетърпение, докато Ед им наля, и заговори чак след като той излезе:
— Толет е добър мъж и хората го харесват, а Емет Железния беше чудесен учител по оръжия. Но се говори, че сте решили да ги отпратите.
— Трябват ни добри мъже в Дълга могила.
— Курвенска могила, така са почнали да я наричат — каза Марш. — Както и да е. Вярно ли е, че сте решили да поставите на мястото на Емет този дивак Кожите, за учител по оръжия? Този пост най-често е запазен за рицари, или най-малкото за обходници.
— Кожите наистина е див — отвърна Джон спокойно. — Мога да го потвърдя. Изпробвах го на двора за упражнения. С каменна брадва е толкова опасен, колкото повечето рицари с кована в замък стомана. Признавам, не е толкова търпелив, колкото би ми се искало, и някои от момчетата се ужасяват от него… но това не е толкова лошо. Един ден ще се озоват в истински бой и известно познанство с ужаса ще им свърши добра работа.
— Той е дивак.
— Беше, докато не изрече думите. Вече е наш брат. Който може да научи момчетата на повече неща от боравенето с меча. Няма да им навреди да научат няколко думи от Старата реч и нещо за навиците на свободния народ.
— Свободен — измърмори гарванът. — Гжито. Крал.
— Хората не му вярват.
„Чии хора? — можеше да запита Джон. — Колко?“ Но това щеше да го поведе по път, по който не искаше да тръгва.
— Съжалявам, че чувам това. Друго има ли?
Септон Целадор заговори:
— Това момче, Сатена. Говори се, че сте решили да го направите свой стюард и скуайър, на мястото на Толет. Милорд, момчето е курва… смея да кажа… боядисан катамит от бардаците на Староград.
„А ти си пиян.“
— Какво е бил в Староград не е наша грижа. Учи се бързо и е много умен. Другите новобранци отначало го презираха, но той ги спечели и се сприятели с всички. Безстрашен е в бой и дори може да чете и пише донякъде. Би трябвало да е способен да ми носи ястията и да оседлава коня ми, не мислите ли?
— Най-вероятно — отвърна Боуен Марш, беше се намръщил. — Но на мъжете няма да им хареса. Традиционно скуайърите на лорд-командира са младежи от добро потекло, възпитавани да командват. Убеден ли е милорд, че мъжете на Нощния страж изобщо биха последвали курва в бой?
Джон кипна.
— Следвали са по-лоши. Стария мечок остави няколко предупредителни бележки за определени мъже, за наследника си. В Сенчестата кула имаме готвач, който обичал да изнасилва септи. Изгарял в плътта си седемлъча звезда за всяка изнасилена. Лявата му ръка е на звезди от китката до лакътя, със звезди са дамгосани и прасците му. На Източен страж имаме мъж, който подпалил бащината си къща и залостил вратата. Цялото му семейство изгоряло, всичките девет. Каквото и да е правил Сатена в Староград, сега е наш брат и ще бъде мой скуайър.
Септон Целадор отпи вино. Отел Ярвик набоде наденица с камата си. Боуен Марш седеше с почервеняло лице. Гарванът плесна с криле и изграчи:
— Гжито, гжито, мрат.
Най-сетне лорд-стюардът се покашля.
— Милорд знае най-добре, сигурен съм. Може ли да попитам за тези трупове в ледените килии? Безпокоят хората. И да ги държим под стража? Това, разбира се, е загуба на двама добри мъже, освен ако не се боите, че ще…
— … ще се вдигнат? Моля се за това.
Септон Целадор пребледня.
— Седемте да са ни на помощ. — Виното закапа по брадичката му на червена линия. — Лорд-командир, оживелите мъртъвци са чудовищни, неестествени същества. Мерзост в очите на боговете. Вие… не се каните да се опитате да говорите с тях?