— Могат ли да говорят? — попита Джон Сняг. — Не мисля, но не мога да твърдя, че знам. Може да са чудовища, но бяха хора, преди да умрат. Колко е останало? Онзи, когото посякох, се канеше да убие лорд-командир Мормон. Явно помнеше кой е бил и къде да го намери. — Майстер Емон щеше да схване намерението му, Джон не се съмняваше в това; Сам Тарли щеше да се ужаси, но също щеше да разбере. — Милорд баща ми често казваше, че човек трябва да познава враговете си. Малко знаем за тези същества, а още по-малко за Другите. Трябва да научим.
Този отговор не ги задоволи. Септон Целадор опипа кристала, окачен на врата му, и рече:
— Мисля, че това е крайно неразумно, лорд Сняг. Ще се моля на Старицата да вдигне светещата си лампа и да ви поведе по пътя на разума.
Търпението на Джон Сняг се беше изчерпало.
— Малко повече разум няма да е излишен на всички ни, сигурен съм. — „Нищо не знаеш, Джон Сняг.“ — Е, ще говорим ли за Вал?
— Значи е вярно? — каза Марш. — Пуснали сте я.
— Отвъд Вала.
Септон Целадор вдиша рязко.
— Кралската плячка. Негово величество ще се разгневи ужасно, щом разбере, че я няма.
— Вал ще се върне. — „Преди Станис, ако боговете са добри.“
— Откъде можете да знаете това? — попита Боуен Марш.
— Тя го каза.
— А ако е излъгала? Ако я сполети злополука?
— Ами, тогава може, би ще имате шанс да си изберете лорд-командир, който ще ви допада повече. Дотогава, опасявам се, че ще се налага да ме търпите. — Джон отпи глътка ейл. — Пратих я да намери Тормунд Ужаса на великаните и да му отнесе предложението ми.
— Ако може да знаем, какво е това предложение?
— Същото, което направих в Къртичиното. Храна, подслон и мир, ако пожелае да се обедини с нас, да се бием с общия ни враг, да ни помогне да държим Вала.
Боуен Марш не изглеждаше изненадан.
— Смятате да го пуснете да премине. — Тонът му издаваше, че го е знаел през цялото време. — Да отворите портите за него и привържениците му. Стотици, хиляди.
— Ако са му останали толкова.
Септон Целадор направи знака на седемлъчата звезда. Отел Ярвик изпъшка. Боуен Марш каза:
— Някои биха могли да го нарекат измяна. Това са диви същества. Диваци, разбойници, изнасилвачи, повече зверове, отколкото хора.
— Тормунд не е нито едно от тези неща — отвърна Джон. — Не повече от Манс Райдър. Но дори всяка дума, която каза, да беше вярна, те все пак са хора, Боуен. Живи хора, човеци като теб и мен. Зимата иде, господа, а когато дойде, ние живите ще трябва да застанем заедно срещу мъртвите.
— Сняг — кресна гарванът на лорд Мормон. — Сняг, Сняг.
Джон го пренебрегна.
— Разпитвахме диваците, които доведохме от свещената дъбрава. Някои от тях ни разказаха интересна история, за горска вещица, която наричат Майка Къртица.
— Майка Къртица? — учуди се Боуен Марш. — Необичайно име.
— Разправят, че уж си направила дом в една дупка под кухо дърво. Каквато и да е истината, имала видение за флот кораби, дошли да пренесат свободния народ на безопасно място през Тясното море. Хиляди от избягалите от битката били толкова отчаяни, че й повярвали. Майка Къртица ги отвела всички в Хардхоум, за да се молят там и да чакат спасение от морето.
Отел Ярвик се намръщи.
— Не съм обходник, но… Хардхоум е нечестиво място, казват. Прокълнато. Дори чичо ви го казваше, лорд Сняг. Защо ще ходят там?
Джон имаше карта пред себе си на масата. Разви я, за да могат да видят.
— Хардхоум е разположен в заслонен залив и има естествен пристан, достатъчно дълбок за най-големите кораби. Дърво и камък наоколо има в изобилие. Водата гъмжи от риба и има колонии тюлени и моржове наблизо.
— Всичко това е вярно, не се съмнявам — каза Ярвик, — но не е място, където бих искал да пренощувам. Знаете историята.
Знаеше я. Твърдината на Хардхоум била на път да се разрасне в град, единствения истински град на север от Вала, докато една нощ преди шестстотин години не го погълнал адът. Хората му били отвлечени в робство или избити за месо, според версията, на която вярваше човек, домовете им били погълнати от пожар, който горял толкова силно, че наблюдателите на Вала далече на юг помислили, че слънцето изгрява от север. След това пепелта се сипела над гората на духовете и Тръпнещото море близо половин година. Търговски кораби съобщавали, че намирали само кошмарно опустошение на мястото на някогашния Хардхоум, пейзаж с овъглени дървета и изгорели кости, води задръстени с подути трупове, смразяващи кръвта врясъци от устията на пещерите, осеяли голямата стръмна скала, надвиснала над селището.