Шест века бяха дошли и си бяха отишли от онази нощ, но Хардхоум все още беше отбягвано място. Дивото си го беше върнало, знаеше Джон, и обходниците твърдяха, че обраслите със зеленина развалини са пълни с таласъми, демони и горящи призраци с опасен апетит за кръв.
— Не е убежището, което и аз бих избрал — каза Джон, — но Майка Къртица казвала, че свободният народ щял да намери спасението си там, където някога са намерили проклятието си.
Септон Целадор присви устни.
— Спасение може да се намери само чрез Седемте. Тази вещица ги е обрекла всички.
— И е спасила Вала може би — каза Боуен Марш. — Говорим за врагове. Да се молят сред развалините, а ако боговете им пратят кораби да ги откарат на по-добър свят, толкова по-добре. В този свят нямам храна да ги изхраня.
Джон сви пръстите на дясната си ръка.
— Галерите на Котър Пайк минават покрай Хардхоум от време на време. Той казва, че там няма никакъв подслон освен пещерите. Пищящите пещери ги наричат хората му. Майка Къртица и тези, които са я последвали, ще изгинат там, от студ и от глад. Стотици. Хиляди.
— Хиляди врагове. Хиляди диваци.
„Хиляди хора — помисли Джон. — Мъже, жени, деца.“ Закипя отвътре, но когато заговори, гласът му бе спокоен и студен.
— Толкова ли сте слепи, или просто не желаете да го видите? Какво ще се случи според вас, ако всички тези врагове умрат?
Гарванът над вратата измърмори:
— Мрат, мрат, мрат.
— Нека ви кажа какво ще се случи. Мъртвите ще се вдигнат отново, стотици и хиляди. Ще се вдигнат като оживели трупове, с черни ръце и светлосини очи, и ще дойдат за нас. — Изправи се, пръстите на дясната му ръка се отваряха и свиваха. — Имате разрешението ми да си тръгнете.
Септон Целадор се изправи с посивяло лице, запотен, Отел Ярвик вдървено, Боуен Марш — присвил устни и пребледнял.
— Благодарим, че ни отделихте време, лорд Сняг.
Напуснаха без дума повече.
Тирион
Свинята имаше по-добродушен нрав от някои коне, които беше яздил.
Беше търпелива и стабилна, прие Тирион, без да изквичи, когато се качи на гърба й, и остана неподвижна, докато посягаше за щита и пиката. Но щом подръпна юздите й и притисна стъпала в хълбоците й, се задвижи изведнъж. Казваше се Хубавка, краткото за Хубавата свиня, и беше обучена да търпи седло и юзди от малко прасенце.
Хубавка затича по палубата и боядисаната дървена броня затрака. Подмишниците на Тирион бяха полепнали от пот и капка пот се стичаше по белега му под големия неудобен шлем, но въпреки това в един нелеп миг се почувства почти като Джайм, препускащ на турнирно поле с пика в ръка и с блеснала на слънцето златна броня.
Когато започна смехът, сънят се разпадна. Не беше никакъв шампион, само едно джудже на гърба на прасе, стиснало пръчка и подскачащо за забавление на няколко изнервени вмирисани на ром моряци с надеждата да оправи скапаното им настроение. Някъде долу в пъкъла баща му кипеше, а Джайм се кискаше. Тирион почти можеше да усети студените им мъртви очи, загледани в този глумски фарс алчно като екипажа на „Селесори Коран“.
Ето, че се появи и врагът му. Пени яздеше голямото си сиво куче, шарената й пика се люшкаше пиянски, докато песът скачаше по палубата. Щитът и бронята й бяха боядисани червено, но боята се беше олющила и избеляла. Неговата броня беше синя. „Не моята. На Грош. Изобщо не е моя.“
Тирион срита бутовете на Хубавка, за да я ускори в атака. Моряците го окуражаваха с подсвиркване и викове. Дали викаха, за да го окуражат, или на подигравка, не можеше да каже със сигурност, макар да имаше смътна представа. „Защо изобщо се оставих да ме уговорят за този фарс?“
Знаеше отговора обаче. Вече от дванайсет дни корабът се носеше на дрейф в Тъжния залив. Настроението на екипажа беше отвратително и сигурно щеше да стане още по-неприятно, щом дневната им дажба ром свършеше. Човек не може да посвети толкова много часове на кърпене на платна, запушване на дупки и ловене на риба. Джора Мормон беше чул да мърморят как късметът на джуджето ги бил издънил. Макар корабният готвач все още да потъркваше главата на Тирион от време на време, с надеждата, че това може да докара малко вятър, останалите бяха започнали да му хвърлят отровни погледи всеки път, щом се изпречеше на пътя им. Съдбата на Пени бе още по-тежка, откакто готвачът им беше пуснал мухата, че може би стискането на гърда на момиче джудже е точно това, което ще им върне късмета. Също така бе започнал да нарича Хубавата свиня Бекона, шега, която звучеше много по-смешно, когато я измисли Тирион.