— Трябва да ги накараме да се смеят — беше го умолявала Пени. — Трябва да ги направим като нас. Ако им дадем зрелище, ще им помогне да забравят. Моля ви, милорд. — И някак си, по някакъв начин, необяснимо как, той беше отстъпил. „Сигурно заради рома.“ Капитанското вино беше свършило първо. Човек може да се напие с ром много по-бързо, отколкото с вино, беше открил Тирион Ланистър.
Така се намери облечен в боядисаната дървена броня на Грош, яхнал свинята на Грош, докато сестрата на Грош му даваше подробни указания за тънкостите на шутовския турнир, някогашния им поминък. Имаше някаква определено пикантна ирония в това, предвид че Тирион за малко не беше изгубил главата си веднъж, отказвайки да яхне куче заради извратеното забавление на племенника си. И все пак му беше някак трудно да се наслади на хумора във всичко това, от гърба на свинята.
Пиката на Пени се сниши тъкмо навреме, та затъпеният й край да забърше рамото му. Неговата се поколеба, преди да я наведе и да изтрака в ъгъла на щита й. Тя се задържа на седлото. Той не можа. Но така се и очакваше.
„Лесно, като падане от прасе…“ макар че падането точно от това прасе се оказа по-трудно, отколкото изглеждаше. Тирион се сви на кълбо, докато падаше, спомнил си урока, но въпреки това тупна тежко на палубата и си прехапа езика толкова силно, че усети вкуса на кръв. Чувстваше се все едно отново е на дванайсет и се премята по масата за вечеря в голямата зала в Скалата на Кастърли. Тогава чичо му Герион беше подръка, за да похвали усилията му, вместо киселите моряци. Смехът им изглеждаше рехав и нервен в сравнение с веселия рев, който бе посрещнал лудориите на Грош и Пени на сватбения пир на Джофри, а някой му изсъска ядосано.
— Не-Нос, яздиш така, както изглеждаш, грозно — извика един от кърмовия мостик. — Ти мъж ли си бе! Да се оставиш момиче да те надвие! — „Заложил е пари на мен“, реши Тирион. Остави се обидата да го залее, без да се впряга. Чувал беше и по-лоши неща в живота си.
С дървената броня не можеше да стане. Усети се, че маха безпомощно с ръце и крака като костенурка по гръб. Това поне разсмя неколцина. „Жалко, че не си счупих крака, това щеше да ги накара да вият от смях. А ако ме бяха видели в онзи нужник, когато прострелях баща си в корема, можеше така да се разсмеят, че да се насерат в бричовете си заедно с него. Но каквото и да е, само кучите синове да се държат мило.“
Джора Мормон най-сетне го съжали и го вдигна на крака.
— Приличаш на глупак.
„Това е идеята.“
— Трудно е да приличаш на герой, когато яздиш прасе.
— Сигурно затова стоя настрана от прасета.
Тирион разкопча шлема, смъкна го и изплю кървава розова храчка.
— Имам чувството, че съм си отхапал половината език.
— Следващия път захапи по-здраво. — Сир Джора сви рамене. — Честно казано, виждал съм и по-лоши участници в турнир.
„Похвала ли беше това?“
— Паднах от проклетото прасе и си прехапах езика. Какво може да е по-лошо от това?
— Да ти се набучи треска в окото и да умреш.
Пени беше скочила от кучето си, голям сив пес, казваше се Хрус.
— Номерът е не да се дуелираш добре, Хюгор. — Винаги внимаваше да го нарича Хюгор, когато някой можеше да ги чуе. — Номерът е да ги накараш да се смеят и да хвърлят монети.
„Лошо заплащане за кръвта и отоците“, помисли Тирион, но и това премълча.
— И в това се провалихме. Никой не хвърли монети. — „Нито пени, нито грош.“
— Ще хвърлят, като станем по-добри. — Пени смъкна шлема си. Кафявата й като на мишле коса се разсипа над ушите й. Очите й също бяха кафяви, под ръбатото чело, а бузите й — гладки и зачервени. Извади от кожена торбичка няколко жълъда за Хубавка. Тя ги изяде от ръката й и изгрухтя щастливо. — Когато играем за кралица Денерис, среброто ще се сипе като дъжд, ще видиш.
Някои от моряците им викаха и тупаха с пети по пода, настояваха за нов двубой. Корабният готвач беше най-гръмкият, както винаги. Тирион беше започнал да го презира, макар и да беше единственият що-годе приличен играч на киваси на кога.