— Виждаш ли, харесаха ни — каза Пени с обнадеждена усмивка. — Ще го повторим ли, Хюгор?
Канеше се да откаже, но вик от един от помощник-капитаните му спести необходимостта. Беше предобед и капитанът искаше отново да пуснат лодките. Огромното пъстро платно висеше отпуснато от мачтата, както ставаше вече от толкова дни, но той се надяваше да намерят вятър някъде на север. Това означаваше гребане. Лодките обаче бяха малки, а когът беше голям. Гребането беше гореща, потна, изтощителна работа, от която ръцете хващаха мазоли, а гърбът се схващаше, екипажът я мразеше. Тирион не можеше да ги вини.
— Вдовицата можеше да ни качи на галера — измърмори той кисело. — Ако някой ми помогне да се измъкна от тия проклети дъски, ще съм много благодарен. Май ми се е забила треска в слабините.
Мормон се зае, макар и с неохота. Пени хвана кучето и прасето и ги отведе долу.
— Няма да е зле да кажеш на дамата си да държи вратата си затворена и залостена, когато е вътре — каза сир Джора, докато развързваше каишките, свързващи гръдната и гръбната броня. — Чувам твърде много приказки за ребра, бутове и бекон.
— Това прасе е половината й поминък.
— Гхискарски екипаж би изял и кучето. — Мормон свали гръбната и гръдната броня. — Просто й кажи.
— Щом държиш. — Туниката му беше плувнала в пот и полепнала на гърдите. Тирион я дръпна и съжали, че не духа поне малко ветрец. Дървената броня беше толкова гореща и тежка, колкото и неудобна. Половината от нея приличаше на стара боя, пласт върху пласт, върху пласт, от сто пребоядисвания. Помнеше, че на сватбения пир на Джофри един ездач беше показал вълчището на Роб Старк, другият — герба и цветовете на Станис Баратеон. — Ще ни трябват и двете животни, ако ще играем за кралица Денерис. — Ако моряците си наумяха да заколят Хубавка, нито той, нито Пени можеха да ги спрат… но дългият меч на сир Джора поне щеше да ги разколебае.
— Така ли се надяваш да си опазиш главата, Дяволче?
— Сир Дяволче, моля. И, да. Когато нейно величество разбере истинската ми цена, ще ме заобича. Аз съм едно мило малко човече в края на краищата и знам доста полезни неща за близките си. Но дотогава ще е най-добре да я забавлявам.
— Колкото и да подскачаш, няма да измиеш престъпленията си. Денерис Таргариен не е глупаво дете, за да я разсееш с шеги и премятане. Ще се отнесе към теб справедливо.
„О, надявам се, че няма.“ Тирион го изгледа мръснишки.
— А тебе как ще те посрещне тази справедлива кралица? С топла прегръдка, с момичешки кикот, с брадвата на палача? — Ухили се на явното неудобство на рицаря. — Наистина ли очакваше да повярвам, че си по работа на кралицата в онази курвенска къща? Че я защитаваш от половин свят разстояние? Може би бягаш, може драконовата кралица да те е прогонила. Но защо ще… о, чакай, шпионирал си я. — Тирион цъкна с език. — Надяваш се да купиш отново благоволението й, като й поднесеш мен. Лошо обмислен план, бих казал. Би могло да се нарече дори акт на пиянско отчаяние. Може би ако бях Джайм… но Джайм уби баща й, аз само убих собствения си. Мислиш, че Денерис ще екзекутира мен и ще оправдае теб, но обратното е също толкова вероятно. Може би ти трябва да яхнеш Хубавка, сир Джора. Слагаш пъстра шутовска броня като Флориан…
Главата му изпращя от удара, който му нанесе едрият рицар, и той падна толкова силно, че главата му отскочи от палубата. Кръв напълни устата му, докато се олюляваше да се вдигне на колене. Изплю един счупен зъб. „Ставам все по-хубав от ден на ден, но съм убеден, че бръкнах в рана.“
— Каза ли джуджето нещо, което да ви обиди, сир? — попита Тирион невинно и избърса избилата кръв от сцепената си устна с опакото на ръката си.
— Писна ми от тази твоя уста, джудже — изръмжа Мормон. — Още са ти останали няколко зъба. Ако искаш да си ги опазиш, стой настрана от мен до края на това пътуване.
— Това би могло да се окаже трудно. Делим една каюта.
— Можеш да си намериш да спиш някъде другаде. Долу в трюма, горе на палубата, все едно. Просто не ми се мяркай пред очите.
Тирион се изправи.
— Както искаш — отвърна с пълна с кръв уста, но големият рицар вече си беше тръгнал, ботушите му тропаха по дъските на палубата.
Докато плакнеше устата си с ром и вода в камбуза и охкаше от щипането, го намери Пени.
— Чух какво е станало. О, ранен ли си?
Тирион сви рамене.
— Малко кръв и счупен зъб. — „Но вярвам, че аз го нараних повече.“ — И това ми било рицар. Колкото и да ми е тъжно, не бих разчитал на сир Джора, ако ни потрябва закрила.