Предишната буря беше възбуждаща, опияняваща — внезапен шквал, от който Тирион се почувства пречистен и освежен. При тази усещането беше различно от самото начало. Капитанът също го разбираше и промени курса на север — североизток в опит да ги измъкне от пътя на щорма.
Оказа се напразно усилие. Бурята беше твърде голяма. Морето около тях закипя. Вятърът започна да вие. „Вмирисаният стюард“ се надигаше и пропадаше. Мълниите зад тях сечаха небето — ослепителни пурпурни лъчи, затанцували над морето в паяжини от светлина. Последва гръм.
— Време е да се крием. — Тирион хвана Пени за лакътя и я поведе под палубата.
Хубавка и Хрус се бяха побъркали от страх. Кучето лаеше и лаеше, и лаеше. Събори го, щом влязоха. Свинята беше осрала навсякъде. Тирион почисти, колкото можа, докато Пени се мъчеше да успокои животните. След това вързаха или прибраха каквото беше останало отвързано.
— Страх ме е — призна Пени. Корабът се люшкаше и подскачаше и те се люшкаха и залитаха заедно с него.
„Има по-лоши начини да се умре от това да се удавиш. Брат ти го научи, както и милорд баща ми. И Шае, онази лъжлива путка. Че златните ръце са винаги студени, но, ах, как топлят женските ръце.“
— Трябва да играем на нещо — предложи Тирион. — Това ще отвлече мислите ни от бурята.
— Не киваси — отвърна тя веднага.
— Не киваси — съгласи се той, докато палубата се надигаше под него. От това люшкане фигурите щяха да се разхвърчат и да изпопадат върху свинята и кучето. — Като малка играла ли си на „Ела в замъка ми“?
— Не. Ще ме научиш ли?
Да я научи? Тирион се поколеба. „Глупаво джудже. Разбира се, че никога не е играла на «Ела в замъка ми». Никога не е имала замък.“ „Ела в замъка ми“ беше игра за деца със знатно потекло, предназначена да ги учи на вежливост, изисканост и на едно-друго за приятелите и враговете на лорд баща им.
— Това няма да… — почна той. Палубата отново подскочи ужасно и ги блъсна един в друг. Пени изписка уплашено. — Тази игра няма да стане — каза й Тирион, стиснал зъби. — Съжалявам. Не знам коя игра…
— Аз знам. — Пени го целуна.
Беше непохватна целувка, бърза и недодялана. Но го изненада напълно. Той вдигна рязко ръце и я сграбчи за раменете, за да я избута. Но се поколеба, а след това я дръпна към себе си и я стисна. Устните й бяха сухи, корави и стегнати по-здраво от кесия на скъперник. „Малка милост“, помисли Тирион. Изобщо не го беше искал. Харесваше Пени, съжаляваше Пени, дори се възхищаваше на Пени в известен смисъл, но не я желаеше. Но нямаше желание и да я нарани. Боговете и милата му сестра й бяха причинили достатъчно болка. Затова остави целувката да продължи, като я държеше нежно за раменете. Неговите устни останаха плътно затворени. „Селесори Коран“ се люшкаше и тресеше.
Най-сетне тя се отдръпна. Мъничко. Тирион видя отражението си, блеснало в очите й. „Хубави очи“, помисли си, но видя в тях и други неща. „Много страх, малко надежда… но нито капчица страст. Не ме иска. Не повече, отколкото аз я искам.“
Тя наведе глава, а той я хвана под брадичката и я вдигна отново.
— Не можем да играем тази игра, милейди. — Горе изтрещя гръм, този път по-близо.
— Изобщо не исках да… Никога не бях целувала момче, но… само си помислих, ами ако се удавим, а аз… аз…
— Беше сладко — излъга Тирион. — Но аз съм женен. Видя я с мен на пира, може би си я спомняш. Лейди Санса.
— Тя беше жена ти? Тя… беше много красива…
„И фалшива. Санса, Шае, всички мои жени… Тиша беше единствената, която ме обичаше. Къде отиват курвите?“
— Мило момиче — каза Тирион. — И се свързахме пред очите на богове и хора. Може да съм я загубил, но докато не го науча със сигурност, трябва да съм й верен.
— Разбирам. — Пени извърна лице настрани.
„Идеалната ми жена — помисли Тирион с горчивина. — Още достатъчно млада, за да вярва на такива нагли лъжи.“
Корабът се тресеше, палубата се накланяше, а Хубавка квичеше отчаяно. Пени пропълзя по пода на кабината на четири крака, прегърна главата на прасето и му замърмори утешително. Като ги гледаше човек двете беше трудно да разбере кой кого утешава. Гледката беше толкова нелепа, че трябваше да е смешна, но Тирион не можа да намери сили да се усмихне. „Това момиче заслужава повече от едно прасе. Искрена целувка, малко доброта, всеки заслужава поне толкова, колкото и голям или малък да е.“ Огледа се за чашата си, но всичкият ром се беше изплискал. „Не стига давенето, ами да се удавиш тъжен и трезвен — помисли си кисело. — Прекалено е жестоко.“