Теон Грейджой не се включи във врявата. Мъжете от дома Фрей също мълчаха, не пропусна да забележи той. „И те са чужденци тук.“ Наблюдаваше сир Енис Фрей и брат му сир Хостийн. Родени и отраснали в Речните земи, Фрей никога не бяха виждали сняг като този. „Северът вече взе трима от тяхната кръв“, помисли Теон, спомнил си за мъжете, които Рамзи напразно беше търсил, изгубили се между Бял пристан и Бароутън.
На подиума лорд Виман Мандърли седеше между двама от рицарите си от Бял пристан и гребеше вяло от кашата си. Явно не му се услаждаше толкова, колкото пайовете със свинско на сватбата. По-натам едноръкият Харууд Стаут говореше тихо със смъртнобледия Ъмбър Курвенската напаст.
Теон се нареди на опашката за каша. Разсипваха я с черпаци в дървени купи от медни котли. Лордовете и рицарите имаха мляко и мед, и дори бучка масло да подсладят порциите им, но нищо такова нямаше да предложат на него. Управлението му като принц на Зимен хребет беше приключило бързо. Беше изиграл ролята си в шутовската игра, давайки ръката на лъжливата Аря за младоженка, и Рууз Болтън нямаше повече нужда от него.
— Първата зима, която помня, снеговете ме затрупаха до главата — каза един от Рогов лес на опашката пред него.
— Да, но тогава си бил само три стъпки висок — отвърна друг, конник от Ручеите.
Предната нощ, след като не можа да заспи, Теон по едно време се замисли за бягство. Да се измъкне невидим, докато Рамзи и лорд баща му са насочили вниманието си другаде. Но всяка порта беше затворена, залостена и здраво охранявана. Никой не можеше да влезе или да излезе без разрешението на лорд Болтън. Дори да се намереше някакъв таен изход, Теон нямаше да му се довери. Не беше забравил Кира и ключовете й. А и да успееше да се измъкне, къде щеше да отиде? Баща му беше мъртъв, а чичовците му нямаха нужда от него. Пайк беше изгубен за него. Най-близкото нещо до дом за него бе тук, сред костите на Зимен хребет.
„Рухнал човек, рухнал замък. Това е мястото ми.“
Все още чакаше на опашката, когато Рамзи нахлу в залата с Момчетата на копелето и ревна за музика. Абел потърка очи да прогони съня, взе лютнята и подхвана „Жената на дорнеца“, а една от перачките му заудря барабана си. Певецът промени думите обаче. Вместо за опитване на жена на дорнец пееше за щерка на северняк.
„Може да загуби езика си за това — помисли Теон, докато пълнеха купата му. — Той е само един певец. Лорд Рамзи може да му одере кожата на двете ръце и никой няма да каже и дума.“ Но лорд Болтън се усмихна на текста, а Рамзи се изсмя гръмко. Другите също разбраха, че е безопасно да се смеят. На Дик Жълтия песента му се стори толкова смешна, че чак вино запръска от носа му.
Лейди Аря я нямаше, за да сподели веселието. Не я бяха виждали извън покоите й след сватбената нощ. Алин Киселия беше подхвърлил, че Рамзи държал булката си гола и окована за пилон на леглото, но Теон знаеше, че това са само приказки. Никакви окови нямаше, поне такива, които можеше да се видят. Само двама стражи пред вратата на спалнята, за да не се мотае момичето навън. „И е гола само когато се къпе.“
Правеше го почти всяка нощ обаче. Лорд Рамзи искаше жена му да е чиста.
— Няма си слугини, горкото — беше казал на Теон. — Тъй че оставаш ти, Смрад. Дали да те облека в рокля? — Засмя се. — Може би, ако ме помолиш. Засега обаче ще е достатъчно да й бъдеш слугинята за къпане. Няма да я търпя да мирише като теб. — Тъй че всеки път, щом Рамзи го засърбеше да спи с жена си, на Теон се падаше да заеме някоя слугиня от лейди Валда или лейди Дъстин и да носи гореща вода от кухните. Макар Аря никога да не говореше с тях, не можеше да не видят синините по нея. „Сама си е виновна. Не го е задоволила.“
— Просто бъди Аря — каза й той веднъж, докато й помагаше да влезе във водата. — Лорд Рамзи не иска да те нарани. Наранява ни само когато… когато забравим. Никога не ме е рязал без причина.
— Теон… — прошепна тя разплакана.
— Смрад. — Сграбчи я за рамото и я разтърси. — Тук вътре съм Смрад. Трябва да запомниш, Аря. — Но момичето не беше истинска Старк, само издънка на някакъв стюард. „Джейни, името й е Джейни. Не трябва да търси спасение от мен.“ Теон Грейджой можеше и да се е опитал да й помогне веднъж. Но Теон беше железнороден и по-храбър мъж от Смрад. „Смрад, Смрад, римува се със слабоват.“