Може би щеше да предпочете да откъсне замъка от външния свят и да подложи защитниците на глад. Складовете и подземията на Зимен хребет бяха празни. С Болтън и приятелите му Фрей през Шийката беше дошъл дълъг керван, лейди Дъстин беше докарала храна и фураж от Бароутън, а лорд Мандърли бе пристигнал добре запасен от Бял пристан… но войската беше голяма. При толкова много гърла за хранене запасите им нямаше да изтраят дълго. „Но лорд Станис и хората му ще са също толкова гладни. И измръзнали, и с подбити крака също така, няма да са в състояние за бой… но бурята ще ги накара да щурмуват замъка.“
Сняг падаше и над гората на боговете и се стапяше, щом докоснеше земята. Под загърнатите в бяло дървета пръстта беше станала на кал. Струйки мъгла висяха призрачни във въздуха. „Защо дойдох тук? Тези богове не са мои. Това място не е мое.“ Дървото на сърцето стоеше пред него като блед великан, с изваяно лице и с листа като кървави длани.
Тънка ледена кора беше покрила повърхността на езерцето под язовото дърво. Теон се смъкна на колене до него.
— Моля ви — промълви той през счупените си зъби, — аз изобщо не исках да… — Думите заседнаха в гърлото му. — Спасете ме — успя да отрони най-сетне. — Дайте ми… — „Какво? Сила? Кураж? Милост?“ Снегът падаше около него бял и тих, безответен. Единственият звук бе някакъв смътен плач. „Джейни — помисли той. — Тя е, хлипа в брачното си легло. Кой друг би могъл да е?“ Боговете не плачеха. „Нали?“
Звукът беше твърде болезнен, за да може да го понесе. Теон се хвана за един клон и се изправи. Изтупа снега от себе си и закуцука назад към светлините. „Призраци има в Зимен хребет. И аз съм един от тях.“
В двора бяха вдигнали още снежни човеци. Начело на снежните стражи на стените скуайърите бяха вдигнали десетина снежни лордове. Един явно трябваше да е лорд Мандърли: беше най-дебелият снежен човек, който Теон бе виждал. Едноръкият лорд можеше да е само Харууд Стаут, снежната дама — Барбри Дъстин. А най-близкият до вратата, с брадата от ледени висулки, трябваше да е старият Ъмбър Курвенската напаст.
Вътре готвачите разливаха яхния с телешко и ечемик, сгъстена с моркови и лук и поднесена в копанки, издълбани от самуни вчерашен хляб. Всички хвърляха остатъците на пода, за да ги изгълтат момичетата на Рамзи и другите кучета.
Момичетата се зарадваха, като го видяха. Познаха го по миризмата. Червената Джейни притича да оближе ръката му, а Хелисънт се пъхна под масата, сви се на кълбо в краката му и заръфа кокал. Бяха добри кучета. Лесно беше да се забрави, че всяка носи името на момиче, хванато и убито от Рамзи.
Колкото и да беше уморен, все пак имаше апетит колкото да изяде малко яхния и да изпие чаша ейл. В залата междувременно бе станало шумно. Двама от съгледвачите на Рууз Болтън се бяха дотътрили през Ловната порта и бяха съобщили, че настъплението на лорд Станис се е забавило до пълзене. Големите бойни коне затъвали в снега. Малките жилави гарони на племенните кланове се справяли по-добре, казаха съгледвачите, но планинците не смеели да подкарат по-бързо, за да не се разкъса цялата войска. Лорд Рамзи заповяда на Абел да изкара маршова песен в чест на газещия през снеговете Станис, тъй че бардът взе лютнята си, а една от перачките му склони Алин Киселия да й даде меча си и имитираше как Станис сече из въздуха по снежинките.
Барбри Дъстин нахлу в залата и прати двама от заклетите си мечове да доведат Теон при нея. Когато застана под подиума, тя го изгледа от глава до пети и подуши.
— Това са същите дрехи, които носеше на сватбата.
— Да, милейди. Това са дрехите, които ми дадоха. — Беше един от уроците, които бе научил в Дредфорт: взимай каквото ти се дава и никога не моли за повече.
Лейди Дъстин носеше черно, както винаги, ръкавите й бяха обшити с катерича кожа. Роклята й беше с висока яка, която загръщаше страните й.
— Познаваш този замък.
— Някога.
— Някъде под нас са криптите, където старите крале Старк седят в тъмното. Хората ми не можаха да намерят пътя до тях. Преровиха всички подземия и мази, дори тъмниците, но…
— До криптите не може да се стигне през тъмниците, милейди.
— Можеш ли да ме заведеш долу?
— Долу няма нищо освен…
— … мъртви Старки? А всички мои любими Старки са мъртви, впрочем. Знаеш ли пътя, или не?