— Толкова много — каза лейди Дъстин. — Знаеш ли имената им?
— Някога… но беше много отдавна. — Теон посочи. — От тази страна бяха крале на Севера. Торен е последният.
— Кралят, който е коленичил.
— Да, милейди. След него са само лордове.
— До Младия вълк. Къде е гробницата на Нед Старк?
— В края. Насам, милейди.
Стъпките им отекваха из подземието. Каменните очи на мъртвите мъже сякаш ги следяха, и очите на каменните им вълчища също. Лицата събуждаха смътни спомени. Няколко имена се върнаха в ума му, прошепнати от призрачния глас на майстер Лувин. Крал Едрик Снежната брада, управлявал Севера сто години. Брандън Корабостроителя, който бе отплавал отвъд залеза. Теон Старк, Гладния вълк. „Съименникът ми.“ Лорд Берон Старк, съюзил се със Скалата на Кастърли във война срещу Дагон Грейджой, лорда на Пайк, в дните, когато Седемте кралства били управлявани от копелетата магьосници, наричани Кървавите гарвани.
— Онзи крал там е без меч — отбеляза лейди Дъстин.
Вярно беше. Теон не помнеше кой е кралят, но дългия меч, който би трябвало да държи, го нямаше. Петна ръжда бяха останали там, където би трябвало да е. Това го обезпокои. Казваха, че желязото на меча пази духовете на мъртвите заключени в гробниците им. Щом мечът липсваше…
„Има призраци в Зимен хребет. И аз съм един от тях.“
Продължиха напред. Лицето на Барбри Дъстин сякаш ставаше все по-намръщено с всяка крачка. „И тя се притеснява като мен.“ Теон неволно попита:
— Милейди, защо мразите Старките?
Тя го изгледа.
— По същата причина, поради която ти ги обичаш.
Теон се стъписа.
— Да ги обичам? Никога… Аз им взех замъка, милейди. Аз… заповядах да убият Бран и Рикон, набих главите им на колове, аз…
— Ти тръгна на юг с Роб Старк, би се до него при Шепнещия лес и Речния пад, върна се на Железните острови като негов пратеник, за да заплашиш собствения си баща. Бароутън също прати хора с Младия вълк. Дадох му толкова малко хора, колкото посмях, но знаех, че на всяка цена трябва да му дам малко или да рискувам да си навлека гнева на Зимен хребет. Тъй че имах свои очи и уши в тази войска. Държаха ме добре осведомена. Знам кой си ти. Знам какво си. Сега отговори на въпроса ми. Защо обичаш Старките?
— Аз… — Теон опря ръка на една от колоните, за да не се олюлее. — Исках да съм един от тях…
— И така и не можа. Имаме много повече общо помежду си, отколкото знаете, милорд. Но хайде.
Малко по-напред имаше три гробници, близо една до друга. Там спряха.
— Лорд Рикард — отбеляза лейди Дъстин, докато оглеждаше централната фигура. Статуята се извисяваше над тях: дълго лице, брадато и строго. Имаше същите каменни очи като останалите, но изглеждаше тъжен. — И неговият меч липсва.
Вярно беше.
— Някой е слизал тук да краде мечове. На Брандън също го няма.
— Щеше да се ядоса. — Дамата смъкна ръкавицата си и докосна коляното му, бяла плът върху тъмен камък. — Брандън обичаше меча си. Обичаше да го точи. „Искам да е толкова остър, че да обръсне космите на путка“, така казваше. А как обичаше да го използва! „Кървавият меч е красиво нещо“, каза ми веднъж.
— Познавали сте го — каза Теон.
Очите й сякаш бяха пламнали от отразената в тях светлина на фенера.
— Брандън беше осиновен в Бароутън със стария лорд Дъстин, бащата на този, за когото по-късно бях омъжена, но повечето време прекара в Ручеите. Обичаше да язди. Малката му сестра се зарази от него с това. Като двама кентаври бяха двамата. А милорд баща ми винаги се радваше да посрещне наследника на Зимен хребет. Баща ми имаше големи амбиции за дома Ризуел. Готов беше да поднесе девствеността ми на всеки Старк, който му попадне, но не беше нужно. Брандън изобщо не се свенеше да вземе това, което искаше. Вече съм стара, изсъхнало същество, от дълго време вдовица, но още помня девичата ми кръв на кура му в нощта, когато ме взе. Мисля, че на Брандън гледката също му хареса. Кървав меч е красиво нещо, да. Болеше, но беше сладка болка.
— Но в деня, в който научих, че Брандън ще го женят за Кейтлин Тъли… в онази болка нямаше нищо сладко — въздъхна тя. — Той изобщо не я искаше, уверявам те. Каза ми го в последната ни нощ заедно… но Рикард Старк също имаше големи амбиции. Южняшки амбиции, които нямаше да се осъществят, ако наследникът му се оженеше за дъщеря на един от васалите му. След това баща ми хранеше някакви надежди да ме омъжи за брата на Брандън Едард, но Кейтлин Тъли получи и него. А аз останах с младия лорд Дъстин, докато Нед Старк не ми го отне.