— Гледай да не споменаваш това на Станис — посъветва го Джъстин Маси. — Да не ни накара да вървим и нощем.
„Този крал живее в сянката на брат си“, помисли Аша.
Глезенът все още я жегваше от болка всеки път щом се опиташе да премести тежестта си на него. Нещо вътре беше счупено. Отокът беше спаднал в Дълбоки лес, но болката си остана. Едно изкълчване със сигурност щеше да се е изцерило досега. Железата й дрънчаха при всяко движение. Прангите глождеха китките й, както й гордостта й. Но това беше цената на покорството.
— Никой не е умрял от това, че е сгънал коляно — беше й казал веднъж баща й. — Който коленичи, може да се изправи пак, с меч в ръка. Който не иска да коленичи, умира.
Бейлон Грейджой беше доказал верността на думите си, когато първият му бунт се провали: кракенът коленичи пред елен и вълчище, за да се изправи отново, когато Робърт Баратеон и Едард Старк умряха.
Така че в Дълбоки лес дъщерята на кракена бе направила същото, когато я хвърлиха пред краля вързана и накуцваща (макар и благословено пощадена от изнасилване), с пламнал от болка глезен.
— Предавам се, ваше величество. Направете с мен каквото пожелаете. Моля само да пощадите хората ми.
Карл, Трис и останалите оцелели във вълчия лес бяха единственото, на което държеше. Само деветима бяха останали. „Дрипавата ни деветка“, беше ги нарекъл Кром. Той беше най-тежко раненият.
Станис й беше дал живота им. Въпреки това тя не усещаше истинска милост у този човек. Беше решителен, несъмнено. И не му липсваше кураж. Хората казваха, че е справедлив… а и да беше справедливостта му сурова и твърда, е, на Железните острови Аша Грейджой бе свикнала с това. И все пак не можеше да хареса този крал. Хлътналите му сини очи сякаш бяха винаги подозрително присвити, с хладен гняв, къкрещ под повърхността. Животът й не означаваше почти нищо за него. Тя беше само негова заложница, плячка, която да покаже на Севера, доказателство, че може да надвие железнородените.
„Много глупаво от негова страна.“ Надвиването на една жена едва ли щеше да внуши страхопочитание у който и да е северняк, а стойността й като заложница бе повече от нищожна. Сега чичо й управляваше Железните острови и на Вранското око щеше да му е все едно дали Аша ще живее, или не. Можеше да означава нещо за онази жалка развалина съпруга й, който Юрон й беше натрапил, но Ерик Железаря нямаше достатъчно пари да я откупи. Но нямаше как да се обяснят такива неща на Станис Баратеон. Самата й женственост като че ли го оскърбяваше. Мъжете от зелените земи обичаха жените им да са меки и сладки и в коприна, знаеше тя, а не облечени в ризница и кожа и въоръжени. Но краткото й запознанство с краля в Дълбоки лес я бе убедило, че няма да му допадне повече и в рокля. Дори с жената на Галбарт Гловър, благочестивата лейди Сибел, той се беше държал коректно и учтиво, но с явно неудобство. Този южняшки крал като че ли беше от онези мъже, за които жените са друга раса, странна и непонятна като великаните, таласъмите и горските чеда. Мечката също го караше да скърца със зъби.
Имаше само една жена, която Станис слушаше — и я беше оставил на Вала.
— Макар че бих предпочел да беше с нас — призна сир Джъстин Маси, светлокосият рицар, който командваше обоза. — Последния път, когато влязохме в битка без лейди Мелисандра, беше на Черната вода, когато сянката на лорд Ренли се спусна над нас и изтласка войската ни в залива.
— Последният път ли? — каза Аша. — Тази чародейка беше ли при Дълбоки лес? Не я видях.
— Едва ли може да се нарече битка — отвърна усмихнат сир Джъстин. — Вашите железни мъже се биха храбро, милейди, но ви превъзхождахме многократно по численост и ви изненадахме. Зимен хребет ще знае, че идваме. А Рууз Болтън има толкова мъже, колкото и ние.
„Или повече“, помисли Аша.
Дори затворниците имат уши и тя беше чула целия разговор в Дълбоки лес, когато крал Станис и капитаните му обсъждаха този поход. Сир Джъстин се беше противопоставил от самото начало, заедно с много от рицарите и лордовете, дошли със Станис от Юга. Но вълците настояха: Рууз Болтън не може да бъде търпян да държи Зимен хребет, а момичето на Нед трябва да бъде спасено от прегръдките на копелето му. Така заявиха Морган Лидъл, Брандън Норей, Вул Голямото ведро, дори Мечката.
— Сто левги са от Дълбоки лес до Зимен хребет — каза Артос Флинт в нощта, когато кипна спорът в дългата зала на Галбарт Гловър. — Триста мили полет на гарван.