— Дълъг поход — рече рицарят Корлис Пени.
— Не чак толкова дълъг — настоя сир Годри, големият рицар, когото другите наричаха Великаноубиеца. — Вече стигнахме толкова далече. Господарят на Светлината ще ни прогори път.
— А когато стигнем пред Зимен хребет? — попита Джъстин Маси. — Две стени с ров между тях, а вътрешната стена е сто стъпки висока. Болтън никога няма да излезе да ни срещне на полето, а нямаме достатъчно провизии за обсада.
— Арнолф Карстарк ще присъедини силата си към нашата, не забравяйте — заяви Харууд Фел. — Морс Ъмбър също. Ще имаме толкова северняци, колкото и лорд Болтън. А горите на север от замъка са гъсти. Ще вдигнем обсадни кули, ще направим тарани…
„И ще умрат хиляди“, помисли Аша.
— Може би ще е най-добре да презимуваме тук — предложи лорд Пийзбъри.
— Да презимуваме тук? — изрева Голямото ведро. — Колко храна и фураж е събрал Галбарт Гловър според теб?
Тогава сир Ричард Хорп, рицарят с обезобразеното лице и с пеперудите „мъртвешка глава“ на връхната си туника, се обърна към Станис и рече:
— Ваше величество, вашият брат…
Кралят го прекъсна:
— Всички знаем какво щеше да направи брат ми. Робърт щеше да връхлети в галоп срещу портите сам, да ги разбие с бойния си чук и да препусне през развалините, за да убие Рууз Болтън с лявата си ръка и Копелето му с дясната. — Станис се изправи. — Аз не съм Робърт. Но ще тръгнем в марш и ще освободим Зимен хребет… или ще загинем.
Каквито и съмнения да хранеха лордовете му, простите хора, изглежда, му вярваха. Станис беше разбил диваците на Манс Райдър на Вала и беше разчистил Аша и нейните железнородени от Дълбоки лес, беше брат на Робърт, победител в прочуто морско сражение край Белия остров, мъжът, който бе удържал Бурния край по време на Бунта на Робърт. И носеше оръжие на герой, омагьосания меч Светлоносец, чийто блясък огряваше нощта.
— Враговете ни не са толкова силни, колкото изглеждат — увери сир Джъстин Аша в първия ден на похода. — Рууз Болтън вдъхва страх, но не го обичат много. А приятелите му Фрей… Северът не е забравил Червената сватба. Всеки лорд в Зимен хребет е загубил близки там. Станис трябва само да пусне кръв на Болтън и северняците ще го изоставят.
„Така се надяваш — помисли Аша. — Но първо трябва да му пусне кръв. Само глупак изоставя печелившата страна.“
Този първи ден сир Джъстин се отби при колата й пет-шест пъти, за да й донесе храна, пиене и вести за похода. Вечно усмихнат и пълен с шеги, едър и със стегната плът, с розови страни, сини очи и разрошена от вятъра бяло-руса коса, светла като лен, той беше мил тъмничар, вечно загрижен за удобствата на пленничката си.
— Той те иска — каза Мечката след третото му гостуване. Същинското й име беше Алисейн от дома Мормон, но носеше другото име с лекотата, с която носеше ризницата си. Ниска, набита и мускулеста, наследничката на Мечия остров имаше големи бедра, големи гърди и големи мазолести длани. Дори когато спеше носеше ризница под кожените си завивки, щавена кожа под нея и риза от стара овча вълна под кожата, да й пази топло. С всички тези пластове изглеждаше почти толкова широка, колкото и висока. „И свирепа.“ Понякога Аша Грейджой забравяше, че двете с Мечката са почти на една възраст.
— Иска земите ми — отвърна Аша. — Иска Железните острови. — Познаваше признаците. Беше виждала същото у други ухажори. Фамилните владения на Маси далече на юг бяха изгубени за него, тъй че на всяка цена трябваше да сключи изгоден брак или да се примири да не е нищо повече от рицар в кралското домакинство. Станис беше осуетил надеждите на сир Джъстин да се омъжи за дивашката принцеса, за която Аша беше чувала толкова много, тъй че сега бе хвърлил око на нея. Несъмнено мечтаеше да я постави на престола Морски камък на Пайк и да управлява чрез нея като неин лорд и господар. Щеше да се наложи да я отърве от сегашния й лорд и господар, разбира се… да не говорим за чичо й, който я беше омъжил за него. „Едва ли ще успее — прецени Аша. — Вранското око може да изяде сир Джъстин на закуска и дори няма да се оригне.“
Все едно. Бащините й земи никога нямаше да са нейни, за когото и да се омъжеше. Железнородените не бяха прощаващ народ, а Аша беше победена два пъти. Веднъж на кралския събор от чичо й Юрон и веднъж при Дълбоки лес от Станис. Повече от достатъчно, за да я дамгосат като негодна да управлява. Брак с Джъстин Маси или с който и да е от дребните лордове на Станис Баратеон щеше повече да уязви, отколкото да помогне. „Дъщерята на кракена се оказа просто жена в крайна сметка — щяха да кажат капитаните и кралете. — Виж как си разтвори краката на този мекушав лорд от зелената земя.“