„Бог да даде да не позная никога истинска зима.“ Най-лошото беше спестено на Аша: все пак беше кралска плячка. Другите може да гладуваха, но нея я хранеха. Другите трепереха, на нея й беше топло. Другите газеха през снеговете на уморените си коне, а тя се возеше на постеля от кожи във фургон с корав платнен покрив отгоре да я пази от снега, удобно, макар и във вериги.
Най-тежко беше за конете и обикновените войници. Двама скуайъри от Бурните земи намушкаха до смърт един войник при свада кой да седи най-близо до огъня. Следващата нощ някакви стрелци в отчаянието си да се стоплят подпалиха палатката си, което поне затопли съседните. Дестриерите започнаха да мрат от изтощение и студ.
— Какво е един рицар без кон? — задаваха си гатанки мъжете. — Снежен човек с меч.
Всеки паднал кон веднага се колеше за месо. Провизиите им също бяха започнали да се изчерпват.
Пийзбъри, Коб, Фоксглоув и други южни лордове подканяха краля да спрат на лагер, докато отмине бурята. Станис не искаше и да чуе. Не послуша и хората на кралицата, когато дойдоха да го склонят да принесе жертва на гладния им бог.
Каза й го Джъстин Маси, който не беше от най-вярващите.
„Едно жертвоприношение ще докаже, че вярата ни все още гори в душите ни предано, ваше величество“ — казал Клейтън Съгс на краля.
А Годри Великаноубиеца заявил:
„Старите богове на Севера са пратили тази буря срещу нас. Само Р’хлор може да я спре. Трябва да му дадем неверник.“
„Половината ми армия са неверници — отвърнал Станис. — Няма да позволя никакви изгаряния. Молете се по-упорито.“
„Никакви изгаряния днес и никакви утре… но ако снеговете продължат, кога ли кралската решимост ще започне да отслабва?“ Аша никога не бе споделяла вярата на чичо си Ерон в Удавения бог, но онази нощ се моли на Обитаващия под вълните по-трескаво, отколкото Мокра коса го беше правил някога. Бурята не спря. Походът продължи, забави се до мудно кретане, след това — до пълзене. Пет мили беше добър ден. След това три. После две.
До деветия ден при всяко спиране на лагер капитаните и командирите влизаха в палатката на краля мокри и изтощени и докладваха загубите си за деня.
— Един мъртъв, трима изчезнали.
— Шест коня загубени, един от които моят.
— Двама мъже мъртви, единият рицар. Четири коня паднали. Единия го вдигнахме. Другите ги загубихме. Дестриери и един ездитен.
„Студеното броене“, чу да го наричат Аша. Обозът понасяше най-тежките загуби: мъртви коне, изгубени хора, обърнати и разбити фургони.
— Конете затъват в снега — каза Джъстин Маси на краля. — Хората се отклоняват от колоната или просто сядат да умрат.
— Нека — отсече крал Станис. — Продължаваме.
Северняците се справяха много по-добре с техните рошави дребни коне и мечите лапи. Донел Флинт Черния и брат му Артос загубиха само един мъж. Лидъл, Вул и Норей не загубиха нито един. Едно от мулетата на Морган Лидъл се беше отклонило, но той май смяташе, че Флинт са му го откраднали.
„Сто левги от Дълбоки лес до Зимен хребет. Триста мили полет на гарван. Петнайсет дни.“ Петнайсетият ден дойде и отмина, а бяха изминали по-малко от половината разстояние. Зад тях се изпъваше диря от счупени коли и замръзнали трупове, заровени от навяващия сняг. Слънцето, луната и звездите бяха изчезнали толкова отдавна, че Аша се чудеше дали не ги е сънувала.
На дванайсетия ден на похода най-сетне освободиха глезена й от веригата. Късно следобед един от конете, които теглеха фургона й, умря в хамута си. Нямаше животно, с което да го заменят: малкото останали товарни животни трябваше да теглят фургоните с храна и фураж. Сир Джъстин Маси нареди да заколят мъртвия кон за месо и да разглобят фургона за дърва за огрев. После свали прангите от глезените на Аша и разтърка схванатите й прасци.
— Нямам да ви дам кон, милейди, а ако се опитаме да яздим двама, това ще е краят и за моя кон. Трябва да вървите пеш.
Глезенът на Аша пулсираше от болка на всяка стъпка. „Скоро ще изтръпне от студа — каза си тя. — След час изобщо няма да усещам стъпалата си.“ Оказа се наполовина права: отне по-малко време. Докато тъмнината спре колоната, вече залиташе и копнееше за удобствата на своя затвор на колела. „Железата са ме направили слаба.“ На вечерята бе толкова капнала, че заспа на масата.
На двайсет и шестия ден от петнайсетдневния марш и последните зеленчуци свършиха. На трийсет и втория — последното зърно и фураж. Аша се питаше колко дълго може да преживее човек на сурово, при това почти замръзнало конско месо.