Дани усети гнева, назряващ в залата.
— Аз съм само едно младо момиче, а младите момичета обичат подаръците — каза тя. — Даарио, моля те, не бива да ме дразниш. Дай го тук.
Пергаментът беше изписан на Общата реч. Кралицата го разгъна бавно, огледа печатите и подписите. Когато видя името на сир Вилем Дари, сърцето й се разтуптя. Прочете го веднъж, след това още веднъж.
— Може ли да знаем какво пише, ваше величество? — попита сир Баристан.
— Това е таен договор — каза Дани. — Сключен в Браавос, когато съм била още малко момиче. Сир Вилем Дари го е подписал за нас, мъжът, който ни измъкна с брат ми от Драконов камък, преди Узурпатора да успее да ни хване. Принц Оберин Мартел го е подписал за Дорн, и Морският господар на Браавос като свидетел. — Връчи пергамента на сир Баристан, за да го прочете сам. — Съюзът е трябвало да бъде скрепен с брак. В замяна на помощта на Дорн в свалянето на Узурпатора моят брат Визерис е трябвало да вземе дъщерята на принц Доран Ариан за своя кралица.
Старият рицар бавно прочете договора и каза:
— Ако Робърт знаеше за това, щеше да смаже Слънчево копие, както смаза Пайк, и да вземе главите на принц Доран и Червената пепелянка… и най-вероятно главата на дорнската принцеса също.
— Несъмнено точно затова принц Доран е предпочел да запази договора в тайна — предположи Денерис. — Ако брат ми Визерис знаеше, че го чака дорнска принцеса, щеше да се прехвърли в Слънчево копие веднага след като порасна достатъчно, за да се ожени.
— И с това да навлече бойния чук на Робърт върху себе си, както и върху Дорн — каза Жабока. — Баща ми бе доволен да чака, докато принц Визерис си намери армия.
— Баща ти?
— Принц Доран. — Той се поклони. — Ваше величество, имам честта да бъда Куентин Мартел, принц на Дорн и ваш най-верен поданик.
Дани се засмя.
Дорнският принц се изчерви, а придворните и съветниците й я погледнаха озадачено.
— Ваше сияние? — попита Скааз Бръснатото теме на гхискарската реч. — Защо се смеете?
— Те го наричат жабок — каза тя, — и току-що научихме защо. В Седемте кралства има детски приказки за жаби, които се превръщат в омагьосани принцове, щом любимата им ги целуне. — Усмихна се на дорнските рицари и отново мина на Общата реч. — Кажете ми, принц Куентин, омагьосан ли сте?
— Не, ваше величество.
— Така и подозирах. — „Нито омагьосан, нито омагьосващ, уви. Жалко, че той е принцът, а не този с широките рамене и пясъчната коса.“ — Дошли сте за целувка обаче. Възнамерявате да се ожените за мен. Така ли е? Дарът, който ми носите, сте вие самият. Вместо Визерис и сестра ви вие и аз трябва да подпечатаме този договор, ако искам Дорн.
— Баща ми се надяваше, че бихте могли да ме намерите за приемлив.
Даарио Наарис се изсмя презрително.
— Според мен си пале. На кралицата й трябва мъж, а не хленчещо момченце. Не си подходящ съпруг за жена като нея. Когато оближеш устните си, още ли вкусваш майчиното си мляко?
Сир Герис Пийвода се намръщи.
— Дръж си езика, наемнико. Говориш на принц на Дорн.
— И на кърмачката му предполагам. — Даарио забърса с палци дръжките на мечовете си и се усмихна предизвикателно.
Скааз се намръщи само както той можеше да се мръщи.
— Това момче може да е добро за Дорн, но Мийрийн има нужда от гхискарска кръв.
— Знам за този Дорн — заговори Резнак мо Резнак. — Дорн е пясък и скорпиони, и голи червени планини, изпечени от слънцето.
— Дорн е петдесет хиляди копия и мечове, вречени в служба на кралицата — отвърна му принц Куентин.
— Петдесет хиляди? — изсмя се Даарио. — Аз преброих трима.
— Стига! — каза Денерис. — Принц Куентин е прекосил половината свят, за да ми предложи подаръка си, и няма да позволя да се отнасят невежливо с него. — Обърна се към мъжете на Дорн. — Жалко, че не дойдохте преди година. Врекох се да се омъжа за благородния Хиздар зо Лорак.
Сир Герис заговори:
— Не е твърде късно…
— Аз ще отсъдя това — прекъсна го Денерис. — Резнак, погрижи се принцът и приятелите му да бъдат настанени подобаващо за знатното им потекло и всичките им потребности да бъдат задоволени.
— Както желаете, ваше сияние.
Кралицата стана.
— В такъв случай приключихме засега.
Даарио и сир Баристан я последваха по стъпалата към покоите й.