— Това променя всичко — каза старият рицар.
— Това не променя нищо — отвърна Дани, докато Ирри й сваляше короната. — Каква полза от трима мъже?
— Трима рицари — каза Селми.
— Трима лъжци — заяви мрачно Даарио. — Те ме измамиха.
— И са те купили също така, не се съмнявам.
Той не се опита да го отрече. Дани разгъна пергамента и го огледа отново. „Браавос. Написано е в Браавос, докато ние живеехме в къщата с червената врата.“ Защо се чувстваше толкова странно?
Неволно си спомни своя кошмар. „Понякога в сънищата има истина.“ Възможно ли беше Хиздар зо Лорак да е с магьосниците? Това ли означаваше сънят? Възможно ли беше сънят да е бил послание? Дали боговете й казваха да остави Хиздар и вместо за него да се омъжи за този дорнски принц? Нещо човъркаше паметта й.
— Сир Баристан, какъв е гербът на дома Мартел?
— Блестящо слънце, пронизано от копие.
„Синът на слънцето.“ Потръпна.
— Сенки и шепоти. — Какво още бе казала Куайте? „Бяла кобила и синът на слънцето. Имаше и лъв в него, и дракон. Аз ли съм драконът?“ „Пази се от напарфюмирания сенешал.“ Това го помнеше. — Сънища и пророчества. Защо винаги трябва да са в гатанки? Ненавиждам това. О, оставете ме, сир. Утре е сватбеният ми ден.
Тази нощ Даарио я облада по всички възможни начини мъж да обладае жена, а тя му се отдаде на драго сърце. Последния път, докато слънцето се вдигаше, го втвърди отново с уста, както Дорея я беше научила преди много време, а след това го язди толкова диво, че раната му отново започна да кърви, и в един сладък миг не можеше да различи дали той е в нея, или тя в него.
Но както слънцето се вдигна за сватбения й ден, така и Даарио Наарис — навлече дрехите си и закопча оръжейния си колан с блестящите златни развратници на дръжките на оръжията му.
— Къде отиваш? — попита Дани. — Забранявам да правиш набези днес.
— Кралицата ми е жестока — каза той. — Ако не мога да убия твои врагове, как ще се забавлявам, докато ти се венчаваш?
— До вечерта няма да имам врагове.
— Още е утро, сладка кралице. Денят е дълъг. Достатъчно време за един последен излаз. Ще ти донеса главата на Кафявия Бен Плум за сватбен дар.
— Никакви глави — настоя Дани. — Веднъж ми донесе цветя.
— Хиздар да ти носи цветя. Едва ли ще се наведе да откъсне глухарче, вярно, но има слуги, които с радост биха го направили за него. Имам ли позволението ви да напусна?
— Не. — Искаше й се да остане и да я прегърне. „Един ден ще замине и няма да се върне — помисли си. — Един ден стрела ще прониже гърдите му или десетима мъже ще скочат отгоре му с копия, мечове и брадви, десетима кандидат-герои.“ Петима от тях щяха да умрат, но това нямаше да направи скръбта й по-поносима. „Един ден ще го загубя, както загубих своето слънце и звезди. Но моля ви, богове, не днес.“ — Ела тук, в леглото, и ме целуни. — Никой никога не я беше целувал като Даарио Наарис. — Аз съм кралицата ти и ти заповядвам да ме начукаш.
Искаше да прозвучи закачливо, но погледът на Даарио се втвърди от думите й.
— Чукането на кралици е кралска работа. Вашият благороден Хиздар може да се погрижи за това. А ако се окаже твърде знатен за такава потна работа, има слуги, които с радост ще свършат и това за него. Или навярно можете да повикате дорнското момче в леглото си, а и хубавичкия му приятел също така, защо не? — И излезе с твърда крачка от спалнята й.
„Ще направи излаз — разбра Дани. — И ако вземе главата на Бен Плум, ще влезе на сватбения пир и ще я хвърли в краката ми. Седемте да са ми на помощ. Защо не можеше да е от по-знатен род?“
Мисандей й донесе скромна храна от козе сирене и маслини, със стафиди за сладко.
— Ваше величество има нужда не само от вино за закуска. Толкова сте слабичка, а днес със сигурност ще ви е нужна сила.
Това разсмя Денерис, казано от толкова малко момиче. Толкова много разчиташе на малката писарка, че бе забравила, че Мисандей е още на единайсет. Ядоха заедно на терасата. Докато Дани отхапваше маслина, наатийското момиче я изгледа с очи като стопено злато и каза:
— Не е твърде късно да им кажете, че сте решили да не се венчавате.
„Късно е“, помисли с тъга кралицата.
— Кръвта на Хиздар е древна и благородна. Нашият съюз ще свърже моите освободени с неговия народ. Когато двамата станем едно, градът ни също ще се обедини.
— Ваше величество не обича благородния Хиздар. Тази мисли, че бихте предпочели да имате друг за свой съпруг.