— Намерението ми беше да го използвам. — Рицарят беше гладко избръснат, лицето му бе обветрено. Под наметалото от бяла кожа носеше сребротъкана туника със синя петолъча звезда. — Бях останал с разбирането, че Нощният страж защитава владенията срещу такива чудовища. Никой не ми спомена, че ги държите като домашни любимци.
„Поредният проклет южняшки глупак.“
— А вие сте…?
— Сир Патрек от Кралската планина, ако благоволи милорд.
— Не знам как съблюдавате правото на госта в планината си, сир. На север е свято. Вун Вун е гост тук.
Сир Патрек се усмихна.
— Кажете ми, лорд-командир, ако се появят Другите, и на тях ли смятате да им предложите гостоприемство? — Обърна се към кралицата. — Ваше величество, онова там е Кралската кула, ако не греша. Ще ми окажете ли тази чест?
— С удоволствие. — Кралицата го хвана под ръка и мина с него покрай мъжете от Нощния страж, без дори да ги погледне.
„Пламъците на короната й са най-топлото нещо у нея.“
— Лорд Тайко — каза Джон. — Момент, моля.
Браавосецът спря и се обърна.
— Не съм лорд. Само прост слуга на Желязна банка на Браавос.
— Котър Пайк ме уведоми, че сте дошли в Източен страж с три кораба. Галеас, галера и ког.
— Точно така, милорд. Плаването в този сезон е опасно. Само един кораб може да потъне, докато три може да си помагат. Желязната банка винаги е благоразумна в такива неща.
— Надявам се, че може да си поговорим насаме, преди да си тръгнете?
— На вашите услуги съм, лорд-командир. А в Браавос казваме, че няма по-добър момент от настоящия. Устройва ли ви?
— Напълно. Да се оттеглим ли в дневната ми, или бихте искали да видите върха на Вала.
Банкерът погледна нагоре към извисената в небесата ледена стена.
— Боя се, че горе ще е ужасно студено.
— Да, и ветровито. Човек се научава да върви далече от ръба, за да не го отнесе вятърът. Но все пак. Няма друго нещо на земята като Вала. Може никога повече да нямате шанс да го видите.
— Несъмнено ще съжалявам за предпазливостта си на смъртното си легло, но след дълъг ден на седло една топла стая ми звучи по̀ за предпочитане.
— Значи дневната ми. Сатен, донеси греяно вино.
Жилището на Джон зад оръжейната бе достатъчно уютно, макар и не особено топло. Огънят бе изгаснал преди доста време — Сатена не беше толкова усърден в подклаждането му като Ед Скръбния. Гарванът на Мормон ги посрещна с:
— Гжито!
Джон окачи наметалото си и каза:
— Дошли сте да потърсите Станис, ако не греша?
— Така е, милорд. Кралица Селайз предложи да изпратим вест до Дълбоки лес по гарван, за да уведомим негово величество, че чакам благоволението му в Нощната крепост. Проблемът, който смятам да поставя пред него, е твърде деликатен, за да се повери в писма.
— Дълг. — „Не може да е нищо друго.“ — Негов дълг или на брат му?
Банкерът сплете пръсти.
— Не би било редно да обсъждам задълженията на лорд Станис или липсата на такива. Колкото до крал Робърт… за нас бе удоволствие да помогнем на негово величество в нуждата му. Докато Робърт беше жив, всичко беше наред. Сега обаче Железният трон е спрял всякакви изплащания.
„Възможно ли е Ланистърите наистина да са толкова глупави?“
— Не смятате да държите Станис отговорен за дълговете на брат му, нали?
— Дълговете са на Железния трон — заяви Тайко, — и който седи на този трон, трябва да ги плаща. След като крал Томен и неговите съветници станаха толкова неотстъпчиви, смятаме да обсъдим проблема с крал Станис. Ако той се окаже по-достоен за доверието ни, ние, разбира се, с голямо удоволствие ще му заемем каквато помощ му е нужна.
— Помощ — изграчи гарванът. — Помощ, помощ, помощ.
Джон беше разбрал за какво става въпрос в момента, в който бе научил, че Желязната банка е изпратила свой емисар на Вала.
— Според последните вести, които получих, негово величество настъпва към Зимен хребет, за да се противопостави на лорд Болтън и съюзниците му. Бихте могли да го потърсите там, ако желаете, макар че това носи риск. Може да се въвлечете в тази война.
Тайко наведе глава.
— Ние, служещите на Желязната банка, се изправяме пред смъртта също толкова често, колкото и вие, служещите на Железния трон.
„На него ли служа?“ Джон Сняг вече не беше сигурен.
— Мога да ви осигуря коне, провизии, водачи, всичко, каквото е нужно, за да стигнете до Дълбоки лес. Оттам ще трябва сам да продължите до Станис. „И като нищо може да намериш главата му на кол.“ — Ще има цена.