— Несторис — рече сир Аксел. — Лорд-командире. Може ли да седна с вас. — Тръшна се на пейката, преди да са го поканили. — Лорд Сняг, ако може да попитам… тази дивашка принцеса, за която писа негово величество крал Станис… къде е тя, милорд?
„На много левги оттук — помисли Джон. — Ако боговете са добри, трябва вече да е намерила Тормунд Ужаса на великаните.“
— Вал е по-малката сестра на Дала, жената на Манс Райдър и майката на сина му. Крал Станис взе Вал и детето в плен, след като Дала умря при раждането, но тя не е принцеса в смисъла, в който го разбирате.
Сир Аксел сви рамене.
— Няма значение. В Източен страж разправяха, че я бивало. Бих искал да се уверя със собствените си очи. Някои от тия дивачки, хм, човек ще трябва да ги обърне с гръб, за да си свърши работата. Защо не я доведете да я поогледаме?
— Тя не е кон да се показва за оглед, сир.
— Обещавам да не й броя зъбите. — Флорент се ухили. — О, не бойте се, ще се отнеса с нея с цялата учтивост, която й се полага.
„Знае, че тя не е тук.“ Едно село няма тайни, гласеше поговорката. В Черен замък също нямаше. Отсъствието на Вал не се обсъждаше открито, но някои знаеха, а нощем в трапезарията братята говореха. „Какво е чул? Колко вярва?“
— Простете, сир, но Вал няма да дойде при нас.
— Аз ще ида при нея. Къде я държите тая пачавра?
„Далече от тебе.“
— На безопасно място. Достатъчно, сир.
Лицето на рицаря почервеня.
— Милорд, забравили ли сте кой съм? — Дъхът му миришеше на ейл и лук. — Трябва ли да говоря с кралицата? Само една дума от нейно величество и мога да наредя това дивашко момиче да го доведат голо за огледа ни.
„Би било прекалено, дори за кралица.“
— Кралицата никога не би злоупотребила с гостоприемството ни — отвърна Джон, надяваше се да е прав. — Боя се, че трябва да напусна, преди да съм забравил задълженията си на домакин. Лорд Тайко, моля, извинете ме.
— Да, разбира се — рече банкерът. — За мен беше удоволствие.
Снегът бе завалял по-силно. Оттатък двора Кралската кула се бе превърнала в изгърбена сянка, светлините в прозорците й бяха размътени от сипещите се снежинки.
В дневната си Джон завари гарвана на Стария мечок кацнал на гърба на стола от дъб и кожа. Птицата заграчи за ядене в мига, в който той влезе. Джон гребна шепа сухи зърна, пръсна ги по пода и си върна стола.
Тайко Несторис беше оставил копие от споразумението им. Джон го прочете три пъти. „Това беше просто. По-просто, отколкото смеех да се надявам. По-просто, отколкото би трябвало.“
Тази мисъл го притесни. Браавоските пари щяха да позволят на Нощния страж да купи храна от Юга. Достатъчно храна, за да преживеят зимата, колкото и дълга да се окаже. „Дълга и тежка зима ще остави Стража в дълг, от който никога няма да се измъкнем — напомни си Джон. — Но когато изборът е дълг или смърт, е по-добре да си длъжник.“
Не беше длъжен да му харесва обаче. А пролетта, когато дойдеше време да изплаща всичкото това злато, щеше да му хареса още по-малко. Тайко Несторис бе изискан и вежлив, но Желязната банка на Браавос имаше ужасна слава, стигнеше ли се до събиране на дългове. Всеки от деветте Свободни града си имаше своя банка, а някои имаха повече от една и се биеха за всяка монета като кучета за кокал, но Желязната банка беше по-богата и по-могъща от всички останали накуп. Когато принцове просрочеха дълговете си към по-малки банки, разорени банкери продаваха жените и децата си в робство и режеха вените си. Когато принцове не успееха да се изплатят на Желязната банка, нови принцове изникваха отникъде и взимаха троновете им.
„Както горкият пухкавичък Томен може би скоро ще научи.“ Ланистърите несъмнено имаха добро основание да не уважат дълговете на крал Робърт, но това все пак си беше глупост. Стига Станис да не се окажеше прекалено упорит да приеме условията им, браавосите щяха да му дадат всичкото злато и сребро, което му трябва, достатъчно пари, за да купи десет наемни дружини, да подкупи сто лорда, да държи хората си заплатени, нахранени, облечени и въоръжени. „Освен ако Станис не лежи мъртъв под стените на Зимен хребет, може би току-що си е спечелил Железния трон.“ Зачуди се дали Мелисандра е видяла това в огньовете си.