Отпусна се на стола, прозя се и изпружи крака. На заранта щеше да напише заповеди за Котър Пайк. „Единайсет кораба до Хардхоум. Докарваш колкото можеш, жени и деца първо.“ Време беше да вдигнат платната. „Трябва ли лично да ида обаче, или да го оставя на Котър?“ Стария мечок беше водил обходи. „Да. И не се върна.“
Затвори очи. Само за миг…
… и се събуди вкочанен като дъска, гарванът на Стария мечок мърмореше „Сняг, Сняг“, а Мъли го разтърсваше.
— Милорд, търсят ви. Извинете, милорд. Намерили са едно момиче.
— Момиче ли? — Джон се надигна, разтърка очите си да прогони съня. — Вал? Вал ли се е върнала?
— Не е Вал, милорд. Отсам Вала е било.
„Аря.“ Трябваше да е тя.
— Момиче! — кресна гарванът. — Момиче, момиче.
— Тай и Данел се натъкнали на нея на две левги южно от Къртичиното. Гонеха някакви диваци по кралския път. Докараха ги, но на връщане се натъкнали на момичето. От знатен род е, милорд, и пита за вас.
— Колко души има с нея? — Отиде до легена и се наплиска. Богове, колко беше уморен.
— Николко, милорд. Сама е. Конят й е само кости и ребра, куц и плувнал в пяна.
„Сиво момиче на издъхващ кон.“ Огньовете на Мелисандра май не бяха излъгали. Но какво беше станало с Манс Райдър и неговите жени на копието?
— Къде е момичето?
— В стаята на майстер Емон, милорд. — Мъжете на Черен замък още я наричаха така, макар че старият майстер сигурно вече отдавна бе на топло и безопасно в Староград. — Беше посиняла от студ, на шушулка беше станала, тъй че Тай накара Клидас да я прегледа.
— Това е добре. — Джон отново се почувства на петнайсет години. „Малката ми сестричка.“
Снегът още валеше. На изток се вдигаше златна зора, но зад прозореца на лейди Мелисандра в Кралската кула все още мъждукаше червена светлина. „Никога ли не спи? Що за игра играеш, жрице? Някоя друга задача ли имаш за Манс?“
Искаше му се да вярва, че е Аря. Искаше отново да види лицето й, да й се усмихне и да разроши косата й, да й каже, че е в безопасност. „Няма да е в безопасност обаче. Зимен хребет е изгорял и разбит и няма вече безопасни места.“
Не можеше да я задържи тук, колкото и да му се искаше. Валът не беше място за жена, още по-малко за момиче с благородно потекло. Нито щеше да я предаде на Станис или Мелисандра. Кралят щеше да иска да я омъжи за някой от хората му, Хорп или Маси, или Годри Великаноубиеца, а само боговете знаеха за какво щеше да поиска да я използва червената жена.
Най-доброто решение, което можеше да измисли, бе да я прати в Източен страж и да помоли Котър Пайк да я качи на кораб за някъде отвъд морето, далече от всички тези сприхави крале. Щеше да се наложи да изчака, докато корабите се върнат от Хардхоум, разбира се. „Би могла да се върне в Браавос с Тайко Несторис. Желязната банка сигурно би могла да помогне някоя благородна фамилия да я осинови.“ Браавос обаче беше най-близкият от Свободните градове… което го правеше едновременно най-добрият и най-лошият избор. „Лорат или пристанището на Ибен може би ще е по-безопасно.“ Където и да я пратеше обаче, на Аря щеше да й трябва сребро за издръжка, покрив над главата, някой, който да я закриля. Беше още дете.
В старите покои на майстер Емон беше толкова топло, че блъвналият облак пара, когато Мъли дръпна вратата, ги заслепи. В огнището гореше огън от сурови дърва, цепениците пращяха и цвърчаха. Джон прекрачи купчина мокри дрехи.
— Сняг, Сняг, Сняг — заграчиха гарваните отгоре.
Момичето лежеше свито на кълбо до огъня, загърнато в черно вълнено наметало, три пъти по-голямо от него. Спеше дълбоко.
Приличаше толкова на Аря, че го стресна, но само за миг. Високо слабичко недодялано момиче, само крака и лакти, кафявата й коса беше сплетена на дебела плитка и овързана с кожени ивици. Дълго лице, остра брадичка, малки уши.
Но беше много, много по-голяма. „Това момиче е почти на моите години.“
— Яла ли е? — попита Джон.
— Само хляб и бульон, милорд. — Клидас стана от стола си. — Най-добре е полека, така казваше майстер Емон. Малко повече и няма да може да го смели.
— Данел имаше от надениците на Хоб и й предложи, но тя не щя — каза Мъли.
Джон не можеше да я вини за това. Надениците на Хоб бяха направени от мас, сол и неща, за които не му се мислеше.