— Може би просто трябва да я оставим да си почине.
Точно тогава момичето се надигна и дръпна наметалото над малките си бели гърди. Изглеждаше объркана.
— Къде…
— Черен замък, милейди.
— Валът. — Очите й се напълниха със сълзи. — Значи стигнах.
— Горкото дете — каза Клидас. — На колко си години?
— На шестнайсет. Почти. И не съм дете, а жена, пораснала и разцъфтяла. — Прозя се и покри устата си с наметалото. Едното й голо коляно стърчеше от гънките. — Не носиш верига. Майстер ли си?
— Не — отвърна Клидас. — Но служих при един.
„Наистина прилича малко на Аря — помисли Джон. — Прегладняла и измършавяла, но косата й е със същия цвят, и очите й.“
— Казаха ми, че си питала за мен. Аз съм…
— Джон Сняг. — Момичето бутна плитката си назад. — Моят и твоят дом са свързани по кръв и чест. Чуй ме, сроднико. Чичо ми Креган е по петите ми. Не трябва да му позволиш да ме върне в Кархолд.
Джон я гледаше вторачено. „Познавам това момиче.“ Имаше нещо в очите й, в държането й, в говора й. За миг паметта му изневери. След това си спомни.
— Алис Карстарк.
По устните й пробяга нещо като усмивка.
— Не бях сигурна, че ще ме помниш. Беше на шест, когато ме видя първия път.
— Дойде в Зимен хребет с баща си. — „Бащата, когото Роб обезглави.“ — Не помня за какво.
Тя се изчерви.
— За да се срещна с брат ти. О, имаше друг повод, но това беше истинската причина. Бях почти на едни години с Роб и баща ми реши, че може да се свържем. Имаше пир. Танцувах и с теб, и с брат ти. Той беше много вежлив и каза, че танцувам красиво. Ти беше намусен. Баща ми каза, че трябвало да се очаква у копеле.
— Помня. — Беше само наполовина лъжа.
— Все още си малко намусен — каза момичето, — но ще ти простя това, ако ме спасиш от чичо ми.
— Чичо ти… не беше ли лорд Арнолф?
— Не е никакъв лорд — отвърна презрително Алис. — Брат ми Хари е законният лорд, а по закон аз го наследявам. Дъщерята е преди чичото. Чичо Арнолф е само кастелан. Той ми е дядо всъщност, чичо е на баща ми. Креган му е син, тоест той е чичото, но винаги го наричахме братовчед. Сега искат да ме накарат да го наричам съпруг. — Сви ръката си в юмрук. — Преди войната бях сгодена за Дарин Рогов лес. Чакахме само да разцъфтя, за да ме омъжат, но Кралеубиеца уби Дарин в Шепнещия лес. Баща ми писа, че щял да намери някой южняшки лорд, за който да ме омъжи, но така и не можа. Брат ти Роб му отряза главата затова, че уби Ланистъри. — Намръщи се. — Според мен цялата причина да тръгнат на юг бе за да убият няколко Ланистъри.
— Не е… толкова просто. Лорд Карстарк уби двама затворници. Невъоръжени момчета, скуайъри в килия.
Момичето не изглеждаше изненадано.
— Баща ми никога не ревеше като Големия Джон, но беше не по-малко опасен в гнева си. Но и той е мъртъв вече. Както и брат ти. Но ти и аз сме тук, все още живи. Има ли кръвна вражда между нас, лорд Сняг?
— Когато един мъж вземе черното, оставя враждите зад гърба си. Нощният страж няма спор с Кархолд, нито с тебе.
— Добре. Боях се… Помолих баща си да остави един от братята ми за кастелан, но никой от тях не искаше да изтърве славата и плячката, които щяха да спечелят на юг. Сега Тор и Ед са мъртви. Хари е пленник в Девиче езеро според последната вест, стигнала до нас, но това беше преди близо година. Може и той да е умрял. Не знаех към кого да се обърна освен към последния син на Едард Старк.
— Защо не към краля? Кархолд взе страната на Станис.
— Чичо ми се обяви за Станис. Надяваше се, че това може да предизвика Ланистърите да вземат главата на горкия Хари. Ако брат ми умре, Кархолд трябва да се предаде на мен, но чичовците ми искат рожденото ми право за себе си. Родя ли дете на Креган, повече няма да съм им нужна. Той вече е погребал две жени. — Изтри сърдито една сълза, както щеше да го направи и Аря. — Ще ми помогнеш ли?
— Бракове и наследства са проблеми за краля. Ще пиша на Станис за теб, но…
Алис Карстарк се засмя, смях на отчаяние.
— Пиши, но не чакай отговор. Станис ще е мъртъв, преди да получи писмото ти. Чичо ми ще се погрижи за това.
— Какво искаш да кажеш?
— Арнолф бърза към Зимен хребет, вярно, но само за да може да забие камата си в гърба на краля ти. Заложил е на Рууз Болтън отдавна… за злато, обещание за прошка и главата на бедния Хари. Лорд Станис отива на заколение. Тъй че не може да ми помогне, а нямаше да го направи дори и да можеше. — Алис коленичи пред него, загърната в черното наметало. — Ти си единствената ми надежда, лорд Сняг. В името на баща ти, моля те. Защити ме.