Тази нощ имаше късмет. Кръчмата беше почти празна и можа да се настани в едно тихо кътче недалече от огъня. Едва беше седнала и скръсти крака, когато нещо се отърка в бедрото й.
— Пак ли ти? — каза сляпото момиче. Почеса главата му между ушите, а котаракът скочи в скута й и замърка. Браавос беше пълен с котки, а най-много бяха в кръчмата на Пинто. Старият пират вярваше, че носят късмет и пазят кръчмата му от гадини. — Познаваш ме, нали? — прошепна тя. Глумски бенки не можеха да излъжат котките. Те помнеха Кет от Каналите.
Беше добра нощ за сляпото момиче. Пинто се оказа във весело настроение и й даде чаша разредено вино, бучка миризливо сирене и половин пай със змиорки.
— Пинто е много добър човек — заяви той и се настани при нея да й разправя за времето, когато пленил кораб с подправки, история, която беше чувала поне десетина пъти.
Часовете минаваха. Кръчмата се напълни. Пинто скоро бе твърде зает, за да й обръща внимание, но няколко от редовните му посетители пуснаха монети в просешката й паница. Други маси бяха заети от непознати: китоловци от Ибен, които воняха на кръв и китова мас, двама катили с намазани с благовонно масло коси, дебел мъж от Лорат, който се оплакваше, че сепаретата на Пинто били много малки за шкембето му. А по-късно дойдоха трима лисенци, моряци от „Добросърдечната“, разбита от бурята галера, докретала предната нощ в Браавос и задържана тази сутрин от стражата на Морския господар.
Лисенците заеха масата най-близо до огъня и заговориха тихо над чаши черен ром. Шепнеха, за да не ги чуе никой. Но тя беше никой и чу почти всяка дума. А по едно време дори й се стори, че може и да ги види през присвитите жълти очи на котарака, мъркащ в скута й. Единият беше стар, единият млад, а третият беше загубил ухо, но и тримата имаха светлорусата и гладка коса на Лис, където кръвта на стария Фрийхолд все още бе силна.
На другата сутрин, когато милият човек я попита какви три неща знае, които не е знаела преди, тя беше готова.
— Знам защо Морският господар задържа „Добросърдечна“. Защото превозва роби. Стотици роби, жени и деца, вързани заедно с въжета в трюма й. — Браавос бе основан от избягали роби и робската търговия тук беше забранена.
— Знам откъде са робите. Били са диваци от Вестерос, от място, наречено Хардхоум. Старо и разрушено място, прокълнато. — Баба Нан й беше разказвала приказки за Хардхоум в Зимен хребет, когато все още беше Аря Старк. — След голямата битка, в която Кралят отвъд Вала бил убит, диваците избягали и тази горска вещица им казала, че ако отидат в Хардхоум, ще дойдат кораби, за да ги закарат на топло място. Но кораби не дошли, освен двата лисенски пиратски кораба, „Добросърдечна“ и „Слон“, които били изтласкани на север от буря. Пуснали котва край Хардхоум да направят ремонт и видели диваците, но те били хиляди и нямали място за всички, тъй че рекли, че ще вземат само жените и децата. Диваците нямали нищо за ядене, тъй че мъжете пратили жените и дъщерите си, но щом корабите излезли в открито море, лисенците ги вкарали долу и ги вързали. Смятали да ги продадат всички в Лис. Само че се натъкнали на друга буря и корабите се разделили. „Добросърдечна“ пострадала и капитанът нямал друг избор, освен да я спре тук, но „Слон“ успял да стигне до Лис. Лисенците в „При Пинто“ смятат, че ще се върне с още кораби. Цената на робите се вдига, казват, а има още хиляди жени и деца в Хардхоум.
— Добре е да се знае. Това са две неща. Има ли трето?
— Да. Знам, че ти си този, дето ме удряше. — Тоягата й замахна, перна го по пръстите и неговата тояга изтропа на пода.
Жрецът изохка и дръпна ръката си.
— И как може едно сляпо момиче да е разбрало това?
„Видях те.“
— Дадох ти три. Не съм длъжна да ти давам четири. — Може би на другия ден щеше да му каже за котката, която я бе придружила до вкъщи предната нощ от „При Пинто“, котката, която се криеше в мертеците и ги гледаше отгоре. „А може би не.“ Щом той можеше да си има тайни, и тя можеше.