Беше лудост. Рамзи щеше да го залови с момичетата. Червената Джейни, Джез и Хелисънт щяха да го разкъсат на парчета, ако боговете бяха добри. Или по-лошото, можеше да го хванат жив.
— Трябва да помня името си — прошепна.
На другата сутрин намериха скуайъра с посивялата коса на сир Енис Фрей гол и умрял от студ в старото гробище на замъка; лицето му бе толкова заскрежено, че сякаш носеше маска. Сир Енис изтъкна, че мъжът се напил много и се изгубил в бурята, макар никой да не обясни защо си е съблякъл дрехите, за да излезе навън. „Поредният пияница“, помисли Теон. Виното можеше да удави много подозрения.
После, преди да е свършил денят, намериха един стрелец с арбалет от хората на Фрей в конюшнята с разбит череп. Ритнат от кон, заяви лорд Рамзи. „Кривак по-скоро“, реши Теон.
Всичко изглеждаше толкова познато, като едно представление на глумци, което беше гледал. Само глумците бяха други. Рууз Болтън сега играеше ролята, която Теон беше играл последния път, а мъртвите играеха ролите на Агар, Гинир Червения нос и Гелмар Мрачния. „Смрад също беше там — спомни си той, — но беше друг Смрад, Смрад с кървави ръце и лъжи, които капеха от устните му. Смрад, миризлив, римува се с лъжлив.“
Смъртните случаи скараха открито лордовете на Рууз Болтън. Търпението на някои бе на изчерпване.
— Колко още трябва да седим тук и да чакаме този крал, дето така и не идва? — запита ядосано сир Хостийн Фрей. — Трябва да дадем бой на Станис и да приключим с него.
— Да напуснем замъка ли? — изграчи едноръкият Стаут от Рогов лес. Тонът му намекваше, че е готов по-скоро да даде да отсекат и другата му ръка. — Слепешком ли искаш да го нападнем в снега?
— За да се бием с лорд Станис, първо трябва да го намерим — изтъкна Рууз Ризуел. — Съгледвачи излизат от Ловната порта, но напоследък никой не се връща.
Лорд Виман Мандърли се плесна по огромния корем.
— Бял пристан не се бои да тръгне с тебе, сир Хостийн. Поведи ни и рицарите ми ще тръгнат след теб.
Сир Хостийн се нахвърли върху дебелия мъж.
— Толкова близо, че да забият пика в гърба ми, да. Къде са братята ми, Мандърли? Това ми кажи. Гостите ти, които ти върнаха сина.
— Костите му искаш да кажеш. — Мандърли набоде парче бут на камата си. — Помня ги добре. Регар с изгърбените рамене и сладкодумния език. Храбрия сир Джаред, дето толкова бързо вадеше стоманата. Саймонд главния шпионин, дето все дрънкаше монети. Донесоха ми кокалите на Вендел. Виж, Тивин Ланистър ми върна Вилис цял и невредим, както обеща. Мъж на думата си беше лорд Тивин, Седемте да спасят душата му. — Лорд Виман лапна месото, сдъвка го, млясна и продължи: — Пътят има много опасности, сир. Дадох на братята ви дарове за гости, когато си тръгнаха от Бял пристан. Заклехме се да се срещнем пак на сватбата. Много и много бяха свидетели на раздялата ни.
— Много и много? — подигра се Енис Фрей. — Или ти и твоите?
— Какво намекваш, Фрей? — Лордът на Бял пристан избърса устата си с ръкав. — Не ми харесва тона ви, сир. Не, нито хапка.
— Излез ми на двора, торба лой такава, и ще ти дам всичките хапки, дето можеш да смелиш — изръмжа сир Хостийн.
Виман Мандърли се изсмя, но няколко от рицарите му скочиха на крака. На Роджър Ризуел и Барбри Дъстин се падна да ги успокоят с кротки думи. Рууз Болтън не каза нищичко. Но Теон Грейджой видя в очите му нещо, което не бе виждал никога: притеснение и дори нотка на страх.
Същата нощ новата конюшня рухна под тежестта на снега. Двайсет и шест коня и двама коняри умряха, затиснати от покрива или задушени в снеговете. Отиде повечето от предобеда, докато изровят телата. Лорд Болтън се появи за малко във външния двор, за да огледа сцената, а после нареди да вкарат вътре останалите коне, както и животните, все още вързани във външния двор. А скоро след като мъжете приключиха с погребването на мъртвите и корменето на конете, намериха още един труп.
Този не можеше да се отметне с лека ръка като падане на пиян или ритане от кон. Мъртвият беше един от фаворитите на Рамзи, набитият болен от живеница злонравен войник, когото наричаха Жълтия Дик. Дали патката му наистина беше жълта беше трудно да се определи, след като някой му я беше отрязал и му я бе натикал в устата толкова силно, че му беше счупил три зъба. Когато готвачите го намериха пред кухните, заровен до шията в пряспа, и патката, и мъжът бяха посинели от студа.