— Кой ще открие за тази двойка?
— Триста — заложи матрона на изящен паланкин.
— Четиристотин — викна чудовищно дебел юнкаец от носилката, на която се беше проснал като левиатан. Целият бе покрит с жълта коприна със златни пискюли и изглеждаше голям колкото четирима Илириовци. Тирион съжали робите, които трябваше да го носят. „Поне ще ни се спести това задължение. Каква радост да си джудже.“
— И един — каза старица с виолетов токар. Търговският агент я изгледа кисело, но не отмени наддаването.
Робите моряци от „Селесори Коран“, продадени поединично, бяха отишли на цени между петстотин и деветстотин сребърника. Опитните моряци бяха ценна стока. Никой не беше оказал никаква съпротива, когато ловците на роби се качиха на пострадалия им ког. За тях това бе просто смяна на собственика. Помощник-капитаните бяха свободни хора, но пристанищната вдовица им беше написала застраховка с обещание, че ще покрие откупа им в случай като този. Тримата оцелели огнени пръсти още не бяха продадени, но те бяха слуги на Господаря на Светлината и можеха да разчитат, че някой червен храм ще ги откупи. Пламъците, татуирани на лицата им, бяха застраховката им.
Тирион и Пени нямаха такава застраховка.
— Четиристотин и петдесет — последва наддаване.
— Петстотин.
Някои наддавания се извикваха на висок валириански, някои — на смесената реч на Гхиз. Някои купувачи даваха знак с пръст, със завъртане на китката или с махване с ветрило.
— Радвам се, че ни предлагат заедно — прошепна Пени.
Търговецът на роби ги изгледа остро.
— Без приказки.
Тирион стисна Пени за рамото. По челото му бяха полепнали светлоруси и черни кичури коса, а по гърба — дрипите от туниката му. Едното беше пот, другото засъхнала кръв. Не беше проявил глупостта да се бие с ловците на роби като Джора Мормон, но това не му спести наказание. В неговия случай устата му бе спечелила пердаха.
— Осемстотин.
— И петдесет.
— И един.
„Струваме колкото един моряк“, разсъди Тирион. Макар че купувачите може би искаха Хубавка. „Трудно е да се намери добре обучено прасе.“ Със сигурност не наддаваха на кило.
На деветстотин сребърника наддаването взе да забавя. На деветстотин петдесет и един (от старицата) спря. Агентът обаче имаше нюх и джуджетата трябваше да покажат част от номера си. Изведоха Хрус и Хубавка на платформата. Без седла и юзди язденето им се оказа сложна работа. В мига, в който свинята се задвижи, Тирион се хлъзна от задницата й, тупна на своята и предизвика у наддаващите бурен смях.
— Хиляда — обяви нелепо дебелият мъж.
— И един. — Пак старицата.
Устата на Пени беше замръзнала в глупава усмивка. „Добре обучени за ваше забавление.“ Баща й имаше много да отговаря, в който там малък ад бе заделен за джуджета.
— Хиляда и двеста. — Левиатанът в жълто. Роб до него му подаде напитка. „Лимон, несъмнено.“ Тирион се притесни от жълтите му очи, впити в подиума.
— Хиляда и триста.
— И един. — Старицата.
„Баща ми казваше, че един Ланистър струва десет пъти повече от всеки обикновен човек.“
На хиляда и шестстотин наддаването взе да спада, тъй че търговецът подкани купувачите да се качат и да огледат джуджетата отблизо.
— Женската е млада — увери ги той. — Можете да ги съешите двамата и да вземете добри пари от изтърсаците.
— Половината му нос го няма — измърмори старицата, след като се приближи. Сбръчканото й лице се намръщи недоволно. Плътта й беше бяла като личинки; загърната във виолетовия токар приличаше на мухлясала сушена слива. — И очите му са различни. Грозно същество.
— Милейди още не е видяла най-хубавата ми част. — Тирион сграбчи чатала си, да не би да не го е разбрала.
Дъртата изсъска гневно, а камшикът перна Тирион по гърба, жилещ удар, който го смъкна на колене. Вкусът на кръв изпълни устата му. Той се ухили и изплю.
— Две хиляди — извика нов глас иззад пейките.
„И какво ще иска един наемник от джудже?“ Тирион се надигна, за да види по-добре. Новият наддаващ беше стар мъж, с бяла коса, но висок и стегнат, с изопната кафява кожа и късо подстригана остра брада. Под избелялото пурпурно наметало се виждаха дръжките на дълъг меч и две ками.