— Твърде скъпи сме, за да се отнасят лошо с нас — увери я той; кръвта от последните два удара все още се стичаше по гърба му. „Но когато представлението ни омръзне… а то омръзва, бързо.“
Надзирателят на господаря им чакаше да ги поеме под попечителството си с кола с муле и двама войници. Имаше дълго тясно лице и къса брада, оплетена със златна нишка, коравата му тъмночервена коса бе разперена от слепоочията във формата на две ноктести длани.
— Какви милички малки същества сте — каза им. — Напомняте ми за собствените ми деца… или щяхте по-скоро, ако мъничките ми не бяха умрели. Ще се грижа добре за вас. Кажете ми имената си.
— Пени. — Гласът й излезе на шепот, тих и уплашен.
„Тирион, от дома Ланистър, законен лорд на Скалата на Кастърли, подсмърчащ лицемерен червей.“
— Йоло.
— Храбрия Йоло. Хубавата Пени. Вие сте собственост на благородния и доблестен Йезан зо Кагаз, учен и воин, почитан високо сред Мъдрите господари на Юнкай. Смятайте се за щастливи, защото Йезан е добър и великодушен господар. Мислете за него като за родния си баща.
„С удоволствие“, помисли Тирион, но си задържа езика зад зъбите. Скоро щяха да играят за новия си господар, несъмнено, и не биваше да си докарва още бой.
— Татко ви най-много обича специалните си съкровища и ще ви цени — продължи надзирателят. — А за мен мислете като за дойката, която се е грижела за вас, докато сте били малки. Дойка ме наричат всички мои деца.
— Партида деветдесет и пет — обяви търговският агент. — Воин.
Момичето го бяха продали бързо и вече го бутаха към собственика му; беше притиснало дрехите си до малките си гърди с розови зрънца. Двама ловци на роби издърпаха на подиума Джора Мормон. Рицарят беше гол, само по набедрена препаска, гърбът му нашарен от бича, лицето му — толкова подуто, че беше почти неузнаваем. Вериги стягаха китките и глезените му. „Да опита малко яденето, което ми готвеше“, помисли Тирион, но веднага се усети, че нещастията на едрия рицар не му носят удовлетворение.
Дори и във вериги Мормон изглеждаше опасен: здравеняк с мускулести мишци и изгърбени рамене. С грубите черни косми по гърдите си приличаше повече на звяр, отколкото на човек. Очите му бяха подути — две тъмни дупки на насиненото лице. На едната буза имаше дамга: демонска маска.
Когато ловците на роби се изсипаха на борда на „Селесори Коран“, сир Джора ги посрещна с меча си и уби трима, преди да го надвият. С радост щяха да го убият, но капитанът забрани: един боец винаги докарваше добро сребро. Тъй че го оковаха за едно гребло, пребит почти до смърт, гладен и дамгосан.
— Голям и силен е този — заяви търговецът. — Много пикня има в него. Ще даде добро зрелище в бойните ями. Кой ще ми открие на триста?
Никой не пожела.
Мормон не обръщаше внимание на тълпата. Очите му бяха зареяни над обсадните линии, към далечния град с древните му стени от многоцветни тухли. Тирион можеше да прочете този поглед като книга: „Толкова близо и в същото време — толкова далечен.“ Горкият нещастник се беше върнал твърде късно. Денерис Таргариен беше омъжена, казали им бяха в робските кошари. Беше взела за свой крал мийрийнски търговец на роби, колкото благороден, толкова и богат, и след като мирът се подпишеше и подпечаташе, бойните ями на Мийрийн щяха да се отворят отново. Други роби настояваха, че пазачите лъжат и че Денерис Таргариен никога няма да сключи мир с робовладелци.
— Мхиза — така я наричаха. Някой му каза, че означавало „майка“. Скоро сребърната кралица щяла да излезе от града, да разбие юнкайците и да счупи оковите им, шепнеха си.
„А после ще ни окъпе всички в ароматна вода и ще ни целуне малките ранички, и ще ги изцери“, помисли джуджето. Не вярваше в кралски спасявания. Гъбите, натикани в ботуша му, трябваше да стигнат за него и Пени. Хрус и Хубавка трябваше да се оправят сами.
Дойка все още поучаваше новите придобивки на господаря си.
— Правете всичко, каквото ви се каже, и нищо повече, и ще живеете като малки господари, обгрижвани и обожавани — обясняваше им. — Не слушате ли… но вие ще сте ми послушни, нали? Миличките ми те. — Пресегна се и ощипа Пени по бузата.
— Двеста тогава — каза водещият търга. — Голям звяр като този струва три пъти повече. Какъв телохранител ще стане! Никой враг няма да смее да ви посегне!
— Хайде, мои малки приятели — подкани ги Дойка, — ще ви заведа в новия ви дом. В Юнкай ще живеете в златната пирамида на Кагаз и ще ядете от сребърни блюда, но тук живеем простичко, в скромните войнишки палатки.