— Кой ще даде сто? — извика търговецът.
Това най-после докара цена, макар и само петдесет. Купувачът беше слаб мъж с кожена престилка.
— И един — каза дъртата с виолетовия токар.
Един от войниците вдигна Пени на колата с мулето.
— Коя е старата жена? — попита Тирион.
— Зарина — отвърна мъжът. — Евтини бойци нейните. Месо за герои. Твой приятел скоро умре.
„Не ми е приятел.“ Все пак Тирион неволно се обърна към Дойка и каза:
— Не може да позволите да го вземе тя.
Дойка го изгледа с присвити очи.
— Какво?
Тирион посочи.
— Онзи там. Участва в представлението ни. Мечокът и девицата красива. Джора е мечокът, Пени е девицата, а аз съм храбрият рицар, който я спасява. Танцувам около него и го удрям в топките. Много е смешно.
Надзирателят примижа към тръжния подиум.
— Този там? — Наддаването за Джора Мормон беше стигнало до двеста сребърника.
— И един — каза старицата с виолетовия токар.
— Вашият мечок. Разбирам. — Дойка притича през тълпата, наведе се над огромния жълт юнкаец в носилката и му зашепна нещо. Господарят кимна, гушите му се разтресоха, после вдигна ветрилото си.
— Триста — извика с хриплив глас.
Дъртата изсумтя и обърна гръб.
— Защо направи това? — попита Пени на Общата реч.
„Хубав въпрос — помисли Тирион. — Защо го направих?“
— Представлението ти започва да става скучно. Всеки глумец има нужда от танцуваща мечка.
Тя го погледна с укор, седна и прегърна Хрус, сякаш кучето беше последният й верен приятел на света. „Може би е.“
Дойка се върна с Джора Мормон. Двама от робите войници на господаря им го изблъскаха в колата при двете джуджета. Той не се възпротиви. „Цялото желание за борба го напусна, след като чу, че кралицата му е омъжена“, осъзна Тирион. Една прошепната дума бе постигнала това, което юмруци, камшици и криваци не бяха успели: беше го прекършила. „Трябваше да го оставя да го вземе дъртата. Ще е полезен колкото цици на броня.“
Дойка се качи отпред и хвана поводите. Потеглиха към бивака на господаря им, благородния Йезан зо Кагаз. Четирима роби войници закрачиха до тях, по двама от всяка страна на колата.
Пени не плачеше, но очите й бяха зачервени и така и не ги вдигна от Хрус. „Дали си мисли, че всичко това може да изчезне, ако не го гледа?“ Сир Джора Мормон не поглеждаше към никого и към нищо. Седеше присвит и унил във веригите си.
Тирион гледаше всичко и всеки.
Юнкайският стан не беше един, а сто лагера, вдигнати лакът до лакът в полумесец около стените на Мийрийн: град от коприна и платно, със свои булеварди и улички, кръчми и проститутки, добри квартали и лоши. Между обсадните линии и залива бяха изникнали палатки, приличаха на жълти гъби. Някои бяха малки и жалки, не повече от навеси от старо оцапано платно, да пазят от дъжд и слънце, но до тях се издигаха спални палатки, достатъчно големи да поберат сто мъже, и копринени павилиони, големи като палати, с харпии, блеснали на пилоните. Някои лагери бяха подредени: палатките в кръгове около голямо огнище, оръжията и бронята струпани около вътрешния кръг, коневръзите по външния. Другаде сякаш цареше пълен хаос.
Сухите обгорени равнини около Мийрийн бяха плоски и голи на много левги околовръст, но юнкайските кораби бяха докарали достатъчно дървен материал и кожи, за да построят шест огромни требушета. Бяха от трите страни на града, без страната откъм реката, и до тях имаше купища натрошен камък и чували с катран и смола, чакащи само да ги запалят. Един от войниците, които вървяха до колата, видя накъде гледа Тирион и гордо му каза, че на всеки от требушетите са дали име: Драконотрошача, Старата вещица, Дъщерята на харпията, Злата сестра, Призрака на Ащапор, Юмрука на Маздан. Извисени на четирийсет стъпки над палатките, требушетите бяха главната забележителност на лагера.
— Щом ги видя, драконовата кралица клекна — похвали се той. — И така ще си остане клекнала, да смуче благородния кур на Хиздар, иначе ще й сринем стените.
Тирион видя как бият с камшик един роб, удар след удар, гърбът му бе само кръв и раздрано месо. Няколко мъже минаха покрай тях, оковани, дрънчаха при всяка стъпка: носеха копия и къси мечове, но веригите свързваха китките и глезените им. Въздухът миришеше на печащо се месо. Видя как някакъв мъж дере куче.