Павилионът на лорд Бракън не се оказа труден за намиране. Беше най-големият в лагера и с най-доброто разположение: вдигнат на нисък хълм до един поток и предлагаше ясна гледка към две от портите на Гарваново дърво.
Палатката беше кафява като знамето, плющящо на централния й пилон, знаме с червения жребец на дома Бракън, изправен на задните си крака на златния си щит. Джайм даде заповед да слязат от конете. Каза на хората си, че могат да се смесят с войската, ако искат.
— Вие двамата не — спря знаменосците си. — Стойте наблизо. Няма да се бавя много. — Скочи от гърба на Чест и закрачи към палатката на Бракън.
Стражите пред входа се спогледаха притеснено, щом се приближи.
— Милорд — рече единият, — за кого да съобщим?
— Ще се представя сам. — Джайм отдръпна платнището със златната си ръка, наведе се и влезе.
Толкова се бяха увлекли в любовната си страст, че не забелязаха появата му. Жената беше затворила очи. Дланите й бяха вкопчени в грубите кафяви косми по гърба на Бракън и пъшкаше при всяко негово забиване. Негово благородие беше заровил глава в гърдите й, стиснал бедрата й с ръце.
Джайм се покашля.
— Лорд Джонос.
Жената отвори очи и изпищя стъписана. Джонос Бракън се превъртя от нея, сграбчи ножницата си, надигна се с оголена стомана в ръка и изруга:
— Седем проклети ада, кой смее да… — После видя бялото наметало и златната броня на Джайм и върхът на меча му се сниши. — Ланистър?
— Съжалявам, че наруших удоволствието ви, милорд — каза Джайм с усмивка, — но малко бързам. Може ли да поговорим?
— Да поговорим. Да. — Лорд Джонос прибра меча. Не беше толкова висок като Джайм, но беше по-тежък, с широки рамене и здрави мишци, на които би завидял и ковач. Кафява четина покриваше бузите и брадичката му. Очите му също бяха кафяви, със зле прикрит в тях гняв. — Изненадахте ме, милорд. Не ме предупредиха, че ще се изтърсите тук.
— И май малко попречих. — Джайм се усмихна на жената в леглото. Беше сложила дясната си ръка на лявата си гърда и лявата между краката, така че дясната й гърда оставаше оголена. Зърната й бяха по-тъмни от тези на Церсей и три пъти по-големи. Усети погледа му и скри и дясната си цица, което обаче оголи хълмчето й. — Всички лагерни курви ли са толкова скромни? — зачуди се на глас. — Ако иска да си продаде репите, човек трябва да ги изложи на показ.
— Гледате репите ми, откакто влязохте, сир. — Жената хвана одеялото и го придърпа колкото да се покрие до кръста, после вдигна ръка и избута косата от очите си. — И не са за продан освен това.
Джайм сви рамене.
— Моите извинения, че ви взех за нещо, което не сте. Малкият ми брат е познал сто курви, убеден съм, но аз съм спал само с една.
— Тя е военна плячка. — Бракън вдигна бричовете си от пода и ги изтърси. — Беше на един от заклетите мечове на Блекууд, докато не му сцепих главата на две. Смъкни си ръцете, жено. Милорд Ланистър иска да види хубаво тия цици.
— Обувате си бричовете наопаки, милорд — каза Джайм.
Джонос изруга, а жената се смъкна от леглото и засъбира пръснатите си дрехи, пръстите й пърхаха нервно между гърдите и цепката, докато се навеждаше, въртеше се и събираше. Усилията й да се прикрие бяха странно предизвикателни, много повече, отколкото ако беше свършила работата гола.
— Имаш ли си име? — попита я Джайм.
— Майка ми ме е нарекла Хилди, сир. — Навлече ризата през главата си и тръсна косата си. Лицето й беше мръсно почти колкото ходилата й и имаше толкова косми между краката, че можеше да мине за сестра на Бракън, но въпреки това в нея имаше нещо съблазнително. Чипият нос, разрошената гривеста коса… малкият реверанс, след като облече полата си. — Да сте виждали другата ми обувка, милорд?
Въпросът, изглежда, ядоса лорд Бракън.
— Да не съм ти проклета слугиня да ти нося обувките? Върви боса, ако трябва. Просто се махай.
— Значи ли това, че милорд няма да ме вземе у дома със себе си, за да се моля с малката му женичка? — Хилди се изсмя и изгледа безсрамно Джайм. — Имате ли си малка женичка, сър?
„Не. Имам сестра.“
— Какъв е цветът на наметалото ми?
— Бял — отвърна тя. — Но ръката ви е чисто злато. Това ми харесва у мъж. А вие какво харесвате у жена, милорд?
— Невинността.
— У жена казах. Не дъщеря.
Помисли за Мирцела. „И това ще трябва да й кажа.“ На дорнците можеше да не им хареса. Доран Мартел я беше сгодил за сина си, убеден, че е от кръвта на Робърт. „Възли и възелчета“, помисли Джайм и съжали, че не може да пресече всичко това с един бърз удар на меча си.