— Дал съм клетва — каза уморено на Хилди.
— Никакви репи за вас тогава — подхвърли нахално тя.
— Разкарай се! — изрева й лорд Джонос.
Тя се подчини. Но когато се шмугна покрай Джайм, притиснала до гърдите си една обувка и купчина дрехи, се пресегна и го стисна за члена през бричовете.
— Хилди — напомни му, преди да изскочи полугола от палатката.
„Хилди.“
— Как е лейди съпругата ви? — обърна се Джайм към лорд Джонос, след като момичето си отиде.
— Откъде да знам? Питай септона й. Когато баща ти изгори замъка ни, тя реши, че боговете ни наказват. Сега само се моли. — Джонос най-после беше обърнал бричовете си и затягаше връзките отпред. — Какво те води насам? Черната риба ли? Чухме как се е измъкнал.
— Нима? — Джайм се настани на едно походно столче. — От самия него може би?
— Сир Бриндън не е толкова глупав, че да налети на мен. Харесвам го, няма да отрека. Това няма да ме спре да му щракна прангите, ако се мерне пред очите ми. Знае, че сгънах коляно. И той трябваше да направи същото, но винаги е бил упорит. Брат му сигурно ти го е казал.
— Титос Блекууд не сгъна коляно — изтъкна Джайм. — Възможно ли е Черната риба да потърси убежище в Гарваново дърво?
— Може да го потърси, но за да го намери, ще трябва да мине през обсадните ми линии, а не съм чувал да са му пораснали криле. На Титос също ще му трябва убежище скоро. Стигнали са до плъхове и корени вътре. До другото пълнолуние ще се предаде.
— Ще се предаде още преди да е залязло слънцето. Смятам да му предложа условия и да го върна в кралския мир.
— Разбирам. — Лорд Джонос си навлече кафява вълнена туника с червения жребец на Бракън, извезан отпред. — Ще приеме ли милорд рог ейл?
— Не, но не стой на сухо заради мен.
Бракън си наля, пи и избърса уста.
— Спомена за условия. Какви условия?
— Обичайните. Лорд Блекууд ще трябва да признае измяната си и да се отрече от васалството си към Старк и Тъли. Ще се закълне официално пред богове и хора, че отсега насетне ще остане верен васал на Харънхъл и Железния трон, а аз ще му дам опрощение от името на краля. Ще вземем едно-две гърнета злато, разбира се. Цената на бунта. Ще поискам и заложник като гаранция, че Гарваново дърво няма да се вдигне отново.
— Дъщеря му — предложи Бракън. — Блекууд има шестима синове, но само една дъщеря. Побъркал се е по нея. Сополиво малко същество, едва ли е на повече от седем.
— Малка е, но може да свърши работа.
Лорд Джонос допи ейла и хвърли рога настрана.
— А земите и замъците, които ни бяха обещани?
— Кои земи са те?
— Източният бряг на Вдовиче корито, от Хълма на арбалета до Разоран лъг, и всички острови в Коритото. Воденицата Мляно зърно и Господарската мелница, развалините на Кален замък, Разбит замък, Долината на битката, Стара ковачница, селата Копчило, Черно копчило, Каменни грамади и Глинен вир, и тържището при Кални гроб. Гората на осите, Гората на Лорген, Зелени хълм и Барбини гърди. Мисини гърди ги наричат от Черни лес, но първо са били Барбини. Медено дърво с всичките кошери. Ето, тука съм ги отбелязал, ако милорд иска да погледне. — Порови на една маса и извади руло пергамент с карта.
Джайм го взе със здравата си ръка, но я отвори и затисна със златната.
— Доста земя е. Ще си увеличиш владенията с една четвърт.
Бракън стисна упорито устни.
— Всички тези земи са били на Каменна ограда. Блекууд са ни ги откраднали.
— А това село тук, между циците? — Джайм почука със златен пръст по картата.
— Медниково дърво. И то е било наше някога, но е кралско владение от сто години. Остави го. Молим само за земите, които са ни отнети от Блекууд. Лорд баща ти обеща да ни ги възстанови, ако му подчиним лорд Титос.
— Но на идване видях, че знамената на Тъли се веят над стените на замъка, както и вълчището на Старк. Това май предполага, че лорд Титос не е покорен.
— Изтласкахме го от полето и го обградихме в Гарваново дърво. Дай ми достатъчно хора да щурмуваме стените му и ще ти ги покоря всичките до гроб.
— Ако ти дам достатъчно хора, покоряването ще е тяхно, а не ваше. В който случай би трябвало да се възнаградя сам. — Джайм пусна картата да се навие. — Това ще го задържа, ако може.