— Дълъг и горчив. Живот без чест. До деня на смъртта му хората ще казват, че го е било страх да се бие.
„Несправедливо — помисли Джайм. — За детето си се боеше. Знаеше чий син съм по-добре от собствената ми леля.“
— Изборът беше негов. Чичо му щеше да ни нападне.
— Тук съм съгласен. — Гласът на Блекууд не издаде нищо. — Какво направихте със сир Бриндън, ако може да попитам?
— Предложих му да облече черното. Но той избяга. — Джайм се усмихна. — Да не би да ви е гост случайно?
— Не.
— Щяхте ли да ми кажете, ако беше?
Този път бе ред на Титос Блекууд да се усмихне.
Джайм сбра дланите си, златната в живата.
— Може би е време да обсъдим условията.
— Тук ли падам на колене?
— Ако искате. Или можем да кажем, че сте го направили.
Лорд Блекууд остана в стола си. Скоро стигнаха до споразумение по главните точки: признание, клетва за вярност, опрощение и определена сума в злато и сребро, която да се изплати до еди-кога си.
— Кои земи ще поискате? — попита лорд Титос и след като Джайм му връчи картата, я погледна и се изсмя. — Разбира се. Обърни-плащът трябва да си получи наградата.
— Да, но по-малка, отколкото си представя, за по-малка услуга. С коя от тези земи ще сте склонен да се разделите?
Лорд Титос помисли за миг.
— Дървен плет, Хълма на арбалета и Копчило.
— Развалина, хълм и няколко колиби? Стига, милорд. Все пак трябва да пострадате заради измяната си. Той ще поиска поне една от мелниците. — Мелниците бяха ценен източник на данък. Лордът получаваше една десета от зърното, което мелеха.
— Господарска мелница тогава. Мляно зърно е наша.
— И още едно село. Каменни грамади?
— Имам предци, погребани под камъните на Грамадите. — Погледна отново картата. — Дайте му Медено дърво и пчелините му. Да надебелее и да му изгният зъбите от толкова сладко.
— Значи се споразумяхме. Освен едно последно нещо.
— Заложник.
— Да, милорд. Имате дъщеря, мисля.
— Бетани. — Лорд Титос въздъхна покрусено. — Имам също двама братя и една сестра. Две овдовели лели. Племеннички, племенници, братовчеди. Мислех, че може би ще се съгласите…
— Трябва да е дете от вашата кръв.
— Бетани е само на осем. Мило момиче, вечно усмихнато. Никога не е била на повече от ден езда от замъка ми.
— Защо не й позволите да види Кралски чертог? Негово величество е почти на същата възраст като нея. Ще се радва да си има още един приятел.
— Когото да може да обеси, ако бащата на приятеля го разочарова? — попита лорд Титос. — Имам четири сина. Не бихте ли приели един от тях вместо нея? Бен е на дванайсет и жаден за приключения. Може да ви стане скуайър, ако милорд благоволи.
— Имам толкова скуайъри, че не знам какво да правя с тях. Всеки път, когато пикая, се бият за правото кой да ми държи кура. А вие имате шест сина, милорд, не четири.
— Имах. Робърт беше най-малкият ми, и беше слаб. Умря преди девет дни от разстройство. Лукас беше убит на Червената сватба. Четвъртата жена на Фрей беше Блекууд, но родството не се цени повече от правото на госта в Близнаците. Искам да погреба Лукас под дървото, но Фрей все още не благоволяват да ми върнат костите му.
— Ще се погрижа за това. Лукас най-големият ви син ли беше?
— Вторият ми. Бриндън беше най-големият и мой наследник. После е Хостър. Момче, пристрастено към книгите, опасявам се.
— В Кралски чертог също имат книги. Малкият ми брат ги четеше от време на време. Може би на сина ви ще му е интересно да ги погледне. Ще приема Хостър като наш заложник.
Облекчението на Блекууд бе осезаемо.
— Благодаря ви, милорд. — Поколеба се за миг. — Ако мога да си позволя тази дързост, ще е добре да поискате заложник и от лорд Джонос. Една от дъщерите му. Колкото и разгонен нерез да е, не се е доказал достатъчно мъж да направи синове.
— Имаше копеле, убиха го във войната.
— Нима? Хари беше копеле, вярно, но дали го направи Джонос е по-трънлив въпрос. Русокосо момче, и миловидно. Джонос не е нито едно от двете. — Лорд Титос се изправи. — Ще ме удостоите ли с честта да вечеряте с мен.
— Някой друг път, милорд. — Замъкът гладуваше и Джайм нямаше да спечели, ако открадне храна от гърлата им. — Не мога да се задържам. Речен пад ме чака.