— Заклевам се. — Бял облак във въздуха бе клетвата на магнаря. Сняг пъстреше раменете му. Червени бяха ушите му. — Кълна се в пламъците на червения бог, ще я топля до края на дните й.
— Алис, заклеваш ли се да споделяш своя огън със Сигорн и да го топлиш, когато нощта е тъмна и пълна с ужаси?
— Докато ври кръвта му. — Девичето й наметало бе черната вълна на Нощния страж. Слънчевият изгрев на Карстарк, ушит на гърба му, бе от бялата козина на подплатата му.
Очите на Мелисандра грееха ярко като рубина на гърлото й.
— Елате тогава при мен и бъдете едно. — Подкани ги с жест и стена от пламъци изригна нагоре, и заблиза снежинките с горещи оранжеви езици. Алис Карстарк хвана Сигорн за ръка.
Рамо до рамо двамата прескочиха рова.
— Двама влязоха в пламъците. — Порив на вятъра повдигна алените поли на червената жена и тя ги затисна надолу с ръце. — Един излиза. — Медночервената й коса затанцува около главата й. — Което огънят слее, никой не може да раздели.
„Освен крале и чичовци“, помисли Джон Сняг.
Креган Карстарк се бе появил ден след племенницата си. С него дойдоха четирима конни войници, ловец и глутница псета, душещи по дирята на лейди Алис като след сърна. Джон Сняг ги срещна на кралския път, на половин миля южно от Къртичино, преди да успеят да стигнат до Черен замък, да настоят за правото на госта или да поискат преговори. Един от хората на Карстарк беше пуснал стрела на арбалет по Тай и загина заради това. Така останаха четирима и самият Креган.
За щастие разполагаха с дванайсет ледени килии. „Място за всички.“
Като толкова много други неща, хералдиката свършваше на Вала. Денн нямаха семейни гербове, както бе обичайно сред благородниците на Седемте кралства, затова Джон каза на стюардите си да импровизират. Смяташе, че са се справили добре. Булчиното наметало, което Сигорн стегна около раменете на Алис, показваше бронзов диск на поле от бяла вълна, обкръжено от пламъци, ушити с ивици червена коприна. По-наблюдателните щяха да видят в него слънчевия изгрев на Карстарк, но беше малко по-различно, та гербът да е подходящ за дома Денн.
Магнарят свали девичето наметало от раменете на Алис толкова грубо, че едва не го разкъса, но когато я загърна с булчиното й наметало, беше почти нежен. Наведе се да я целуне по бузата и дъхът им се смеси. Пламъците закипяха отново. Хората на кралицата подеха хвалебствена песен.
— Свърши ли? — попита Сатена до Джон.
— Свърши и оттатък — измърмори Мъли. — И толкова по-добре. Те се венчаха, а аз почти замръзнах. — Беше се увил в най-доброто си черно наметало, толкова ново, че още почти не беше избеляло, но от вятъра бузите му бяха почервенели като косата му. — Хоб е приготвил греяно вино с канела и карамфил. Ще ни стопли.
— Какво е карамфил? — попита Оуен Тъпия.
Снегът бе започнал да вали по-силно и огънят в рова загасваше. Тълпата на двора започна да се разпръсва: хората на кралицата, на краля, както и от свободния народ, всички бързаха да се скрият от вятъра и студа.
— Ще пирува ли с нас милорд? — попита Мъли.
— После — отвърна Джон Сняг. Сигорн можеше да го приеме за пренебрежение, ако не се появеше. „А и тази женитба е мое дело все пак.“ — Първо трябва да свърша някои неща.
Тръгна към кралица Селайз — Дух вървеше до него. Ботушите му заскърцаха в купищата стар сняг. Все повече време отнемаше да се разчистят пътеките от една сграда до друга. Все повече прибягваха до подземните проходи, които наричаха червееви дупки.
— … толкова красив ритуал — говореше кралицата. — Направо усещах огнения взор на нашия бог над нас. О, нямате представа колко пъти съм молила Станис да се съгласи отново да се венчаем, истинско сливане на тяло и дух, благословено от Господаря на Светлината. Знам, че бих могла да дам още деца на негово величество, ако се обвържем в огън.
„За да му дадеш още деца, първо трябва да го привлечеш в леглото си.“ Дори на Вала всички знаеха, че Станис Баратеон отбягва жена си от години. Човек можеше само да си представи как би реагирал на идеята за втора сватба в разгара на войната:
Джон се поклони.
— Ако ваше величество благоволи, пирът ви очаква.
Кралицата погледна подозрително Дух, после вдигна очи към Джон.
— Разбира се. Лейди Мелисандра знае пътя.
— Трябва да се погрижа за огньовете си, ваше величество — каза червената жрица. — Може би Р’хлор ще ме удостои да зърна негово величество. Видение за някоя велика победа, да се надяваме.