Стюардите започнаха да поднасят първото блюдо — лучена супа с късчета козе и моркови. Не съвсем кралско ястие, но засищащо; имаше съвсем приличен вкус и топлеше стомаха. Оуен Тъпия взе гуслата си, а няколко души от свободния народ се включиха с гайди и барабани. „Същите гайди и барабани, които свиреха и при щурма на Манс Райдър.“ Джон реши, че сега звучат по-сладко. Със супата дойдоха самуни кафяв хляб, току-що изпечен. По масата бяха поставили сол и гърнета с масло. Това потисна Джон. Бяха добре запасени със сол, уверяваше го Боуен Марш, но маслото щеше да свърши до един лунен кръг.
Старите Флинт и Норей бяха получили най-почетните места точно под подиума. Бяха твърде стари, за да тръгнат на поход със Станис, и вместо това бяха изпратили свои синове и внуци. Но много бързо бяха слезли на Черен замък за сватбата. Всеки беше довел на Вала и по една кърмачка. Жената на Норей беше четирийсетгодишна, с най-големите гърди, които Джон Сняг беше виждал. Момичето на Флинт беше четиринайсетгодишно и плоскогърдо като момче, макар да не й липсваше мляко. С тях двете детето, наричано от Вал Чудовището, като че ли растеше добре.
За това поне Джон беше благодарен… но не вярваше нито за миг, че такива побелели стари воини са побързали да слязат от хълмовете само по тази причина. И двамата бяха довели бойци — Флинт петима, Норей дванайсет, всичките страховити като лицето на зимата. Някои имаха дълги бради, други белези, трети — и двете; и всичките почитаха старите богове на Севера, същите богове, които почиташе и свободният народ отвъд Вала. И все пак седяха тук и пиеха за брак, осветен от някакъв странен червен бог отвъд морето.
„По-добре, отколкото да откажат да пият.“ Нито Флинт, нито Норей бяха обърнали чашите си да излеят виното на пода. Това можеше да е знак за приемане. „Или може би просто мразят да хабят хубаво южняшко вино. Едва ли са го опитвали по скалистите хълмове.“
Сир Алекс Флорент покани кралица Селайз на танц. Последваха го други — първо рицарите на кралицата с нейните дами. Сир Брус покани принцеса Шайрийн на първия й танц, а след това майка й. Сир Нарбърт танцува с всички придворни дами на Селайз поред.
Мъжете на кралицата бяха три пъти повече от дамите на кралицата, тъй че и най-скромните слугинчета трябваше да се включат в танците. След няколко песни някои от братята си припомниха уменията, усвоени в кралски дворове и замъци в младостта им, преди греховете им да ги пратят на Вала, и също излязоха на дансинга. Старият разбойник Ълмър от Кралския лес се оказа също толкова умел в танцуването, колкото и в стрелбата с лък, и несъмнено забавляваше партньорките си с историите си за Братството на Кралския лес, когато яздел със Саймън Тойн и Бен Големия корем и помагал на Венда Белия фавн да дамгосва задниците на благородни пленници. Сатена беше самото изящество, танцува с три млади слугини поред, но така и не дръзна да се доближи до благородна дама. Благоразумно според Джон. Не му харесваше как някои от рицарите на кралицата поглеждат стюарда му, особено сир Патрек от Кралската планина. „На този му се ще да пролее малко кръв. Търси си повод.“
Когато Оуен Тъпия затанцува с шута Кръпчо, смехът отекна под сводестия таван на избата. Гледката накара лейди Алис да се усмихне.
— Често ли танцувате тук, в Черен замък?
— Винаги когато имаме сватба, милейди.
— Бихте могли да потанцувате с мен, знаете ли. Ще е израз на вежливост. Танцувахте с мен някога.
— Някога?
— Когато бяхме деца. — Отчупи залък хляб и го хвърли по него. — Знаете много добре.
— Редно би било милейди да танцува със съпруга си.
— Боя се, че моят магнар не е много по танците. Щом няма да танцувате с мен, поне ми налейте още греяно вино.
— Както заповядате. — Джон махна на стюардите за кана.
— Е — каза Алис, докато й наливаше, — вече съм омъжена жена. Съпруг дивак със своя малка армия диваци.
— Наричат се свободния народ. Повечето поне. Денн са отделен народ обаче. Много стар. — Игрит му беше казала това. „Нищо не знаеш, Джон Сняг.“ — Идват от една скрита долина в северния край на Ледени нокти, долина заобиколена от високи върхове, и от хиляди години имат повече връзки с великаните, отколкото с други хора. Това ги е направило различни.
— Различни, но по-скоро като нас — рече тя.
— Да, милейди. Денн имат господари и закони. — „Знаят как да коленичат.“ — Добиват калай и мед за бронз, сами коват оръжията и бронята си, вместо да ги крадат. Горд народ, и храбър. Манс Райдър трябвало да надвие стария магнар три пъти, преди Стир да го приеме за крал отвъд Вала.