— А сега са тук, на нашата страна на Вала. Прогонени от планинската си твърдина и в моята спалня. — Усмихна се лукаво. — Вината си е моя. Милорд баща ми каза, че трябва да очаровам брат ви Робърт, но бях само на шест и не знаех как.
„Да, но вече си на двайсет и шест и дано да знаеш как да очароваш новия си съпруг.“
— Милейди, какво е положението в Кархолд с хранителните ви запаси?
— Не е добро. — Алис въздъхна. — Баща ми взе със себе си на юг толкова много мъже, че останаха само жените и момчетата да приберат реколтата. Както и старците и сакатите, които не можеха да тръгнат на война. Много зърно изсъхна по нивите или есенните дъждове го съсипаха. А вече идват снеговете. Тази зима ще е тежка. Малко стари хора ще оцелеят и много деца също ще издъхнат.
История, която всички северняци знаеха добре.
— Бабата на баща ми по майчина линия е била Флинт от планините — каза й Джон. — Първите Флинт се наричат. Според тях другите Флинт са потомци на по-млади синове, които трябвало да напуснат планините, за да намерят храна, земя и жени. Животът там горе винаги е бил суров. Когато паднат снеговете и храната стане оскъдна, младите трябва да идат в зимния град или да си намерят служба в някой замък. Старите мъже събирали колкото им е останала сила и казвали, че тръгват на лов. Някои ги намирали пролетта. Повечето не ги виждали никога вече.
— Същото е и в Кархолд.
Това не го изненада.
— Когато запасите ви започнат да се изчерпват, милейди, спомнете си за нас. Пратете старците си на Вала, нека изрекат думите ни. Тук поне няма да умрат сами в снега, само със спомени, които да ги стоплят. Пратете ни и момчета, ако имате повече.
— Добре. — Докосна го по ръката. — Кархолд помни.
Нарязваха лоса. Миришеше хубаво. Джон прати порция на Кожите в Кулата на Хардин и три големи блюда с печен зеленчук за Вун Вун, а след това изяде хубав резен месо. „Трипръстия Хоб се е справил добре.“ Това бе повод за притеснение. Хоб беше дошъл при него преди две нощи да се оплаче, че е дошъл в Нощния страж да убива диваци, а не да им готви.
— Пък и никога не съм готвил за сватбен пир, милорд. Черните братя никога не си взимат жени. Заради проклетите ни клетви. — Така беше казал.
След малко дойде Клидас и каза.
— Птица, сър. — И пъхна в ръката на Джон малък свитък.
Писмото бе запечатано с капка твърд черен восък. „Източен страж“, разбра Джон още преди да е счупил печата. Беше написано от майстер Хармун — Котър Пайк не можеше нито да чете, нито да пише. Но думите бяха на Пайк, изредени както ги беше изрекъл, откровено и по същество.
„Спокойно море днес. Единайсет кораба отплават за Хардхоум с утринния отлив. Три браавоски, четири лисенски, четири от нашите. Два от лисенските едва държат. Може да издавим повече диваци, отколкото да спасим. Ваша заповед. Двайсет гарвани на борда и майстер Хармун. Ще пращаме съобщения. Командвам от «Нокът», Татърсолт първи помощник на «Черната птица», сир Глендън държи Източен страж.“
— Черни криле, черни слова ли? — попита Алис Карстарк.
— Не, милейди. Тази новина беше дългоочаквана.
„Макар че последната част ме притеснява.“ Глендън Хюет беше опитен и силен мъж, разумен избор за командир в отсъствието на Котър Пайк. Но също така беше най-добрият приятел, с когото Алисър Торн можеше да се похвали, и близък с Джанос Слинт, макар и за кратко. Джон още помнеше как Хюет го беше измъкнал от леглото му, помнеше и ботуша, забит в ребрата му. „Не е мъжът, когото бих избрал аз.“ Нави пергамента и го пъхна в колана си.
Следващото блюдо беше рибено, щука, но докато я обезкостяваха, лейди Алис издърпа магнаря да танцуват. От движенията им беше видно, че Сигорн никога не е танцувал, но пък беше изпил толкова греяно вино, че общо взето бе все едно.
— Северна девица и воин дивак, свързани в съюз от Господаря на Светлината. — Сир Алекс Флорент се тръшна на освободеното от лейди Алис място. — Нейна милост одобрява. Близък съм с нея, милорд, тъй че знам какво мисли. Крал Станис също ще одобри.
„Стига Рууз Болтън да не е набучил главата му на копие.“
— Не всички са съгласни, уви. — Брадата на сир Алекс беше мазна и пълна с трохи, от ушите и ноздрите му стърчаха косми. — Сир Патрек смята, че би бил по-подходяща партия за лейди Алис. Изгуби земите си, когато дойде на север.