— Жената е най-лошата от всички.
— Толкова по-добре. — Денерис помисли за миг. — Би трябвало да опитаме и с Дългите пики. И Дружината на котката.
— Кървавата брада. — Сир Баристан се намръщи. — С него по-добре да си нямаме работа. Ваше величество е твърде млада, за да помни Кралете на деветте петака, но Кървавата брада е омесен от същото дивашко тесто. Никаква чест няма у него, само глад… за злато, за слава, за кръв.
— Знаете повече за такива хора от мен, сир. — Ако Кървавата брада наистина беше най-безчестният и алчен от наемниците, може би щеше да се окаже най-лесният за склоняване, но тя не обичаше да върви против съвета на сир Баристан в такива неща. — Направете каквото сметнете за най-добре. Но го направете скоро. Ако мирът на Хиздар бъде нарушен, искам да съм готова. Не вярвам на търговците на роби. — „Не вярвам на съпруга си.“ — Ще се обърнат против нас при първия признак на слабост.
— Юнкайците също отслабват. Кървавото течение е плъзнало и сред толосите, казват, разпространило се е и отвъд реката до третия гхискарски легион.
„Бялата кобила.“ Денерис въздъхна. „Куайте ме предупреди за идването на бялата кобила. Каза ми и за дорнския принц, сина на слънцето. Каза ми много и много, но всичко в гатанки.“
— Не мога да разчитам на епидемия да ме спаси от враговете ми. Освободи Хубавата Мерис. Веднага.
— Както заповядате. Макар че… Ваше величество, ако ми позволите дързостта, има друг път…
— Дорнският път ли? — Дани въздъхна. Тримата дорнци бяха на пиршеството, както се полагаше за ранга на принц Куентин, но Резнак се беше погрижил да ги настани колкото може по-далече от съпруга й. Хиздар не изглеждаше ревнив, но никой мъж нямаше да е доволен от присъствието на съперник ухажор близо до новата си съпруга. — Момчето изглежда приятно и сладкодумно, но…
— Домът Мартел е древен и благороден и е верен приятел на дома Таргариен повече от столетие, ваше величество. Имах честта да служа с брата на дядото на принц Куентин в седморката на баща ви. Принц Левин беше толкова доблестен брат по оръжие, колкото би могъл да пожелае всеки мъж. Куентин Мартел е от същата кръв, ако ме разбирате.
— Щях да те разбера, ако беше дошъл с тези петдесет хиляди меча, за които говори. Но той ми идва само с двама рицари и един пергамент. Ще защити ли един пергамент хората ми от юнкайците? Ако беше дошъл с флота…
— Слънчево копие никога не е бил морска сила, ваше величество.
— Да, знам. — Дани знаеше достатъчно от историята на Вестерос. Нимерия беше акостирала с десет хиляди кораба на пясъчните брегове на Дорн, но след като се беше омъжила за дорнския си принц, ги беше изгорила и бе обърнала гръб на морето завинаги. — Дорн е твърде далече. За да удовлетворя този принц, би трябвало да изоставя всички свои хора. Трябва да го отпратите.
— Дорнците са забележително упорити, ваше величество. Предците на принц Куентин са се сражавали за вашите близо двеста години. Няма да си отиде без вас.
„Тогава ще умре тук — помисли Денерис. — Освен ако у него няма нещо повече, отколкото успявам да видя.“
— Още ли е вътре?
— Пие с рицарите си.
— Доведи ми го. Време е да се срещна с децата си.
Сянка на съмнение пробяга по строгото лице на Баристан Селми.
— Както заповядате.
Кралят й се смееше с Юрказ зо Юнзак и другите юнкайски лордове. Дани не мислеше, че ще му липсва, но за всеки случай нареди на слугините си да му кажат, че е готова да се отзове на зова на природата, ако попита за нея.
Сир Баристан я чакаше при стълбището с дорнския принц. Лицето на Мартел бе силно зачервено. „Твърде много вино“, заключи кралицата, но се постара да го прикрие. Освен медните слънца, красящи колана му, дорнецът беше скромно облечен. „Наричат го Жабока“, припомни си Дани. Можеше да разбере защо. Не беше красив.
Усмихна му се.
— Принце. Слизането е дълго. Сигурен ли сте, че го желаете?
— Да, ваше величество.
— Елате тогава.
Двама от Неопетнените тръгнаха по стъпалата пред тях, понесли факли. Зад тях стъпваха двама от Бронзовите зверове, единият с маска на риба, другият — на ястреб. Дори в собствената й пирамида, в тази щастлива нощ на мир и празненства, сир Баристан бе настоял навсякъде да я придружава охрана. Малката група започна дългото слизане в мълчание. На три пъти спираха да отдъхнат.
— Драконът има три глави — каза Дани, щом стигнаха последната площадка. — Бракът ми не бива да бъде краят на всичките ти надежди. Знам защо си тук.